В планините Уосач в западната част на САЩ, по склоновете над езеро с изворна вода живее един гигантски организъм, който осигурява цяла екосистема, на която растенията и животните разчитат от хиляди години. Намиращ се в щата Юта, Пандо е 106-акров масив от клонове на трепетлика.

Въпреки че изглежда като гора от отделни дървета с поразително бяла кора и малки листа, които трептят при най-малкия полъх на вятъра, Пандо (на латински „разпростирам се“) всъщност представлява сбор от 47 000 генетично идентични стъбла, които произлизат от взаимосвързана коренова мрежа.

Този единствен генетичен индивид тежи около 6000 метрични тона. По маса това е най-големият отделен организъм на Земята.

Навсякъде другаде трепетликовите дървета са склонни да образуват клонови насаждения, но това, което прави Пандо интересен, е огромният му размер. Повечето клонови насаждения от трепетлика в Северна Америка са много по-малки, а тези в западната част на САЩ са средно само 3 акра.

Пандо съществува от хиляди години, потенциално до 14 000 години, въпреки че повечето стъбла живеят само около 130 години. Дълголетието и отдалечеността му означават, че под сянката му се е развила и поддържала цяла екосистема от 68 растителни вида и много животни. Цялата тази екосистема зависи от това, дали трепетликата ще остане здрава и изправена. Но въпреки че Пандо е защитена от Националната горска служба на САЩ и не е застрашена от изсичане, масивът е застрашен от изчезване поради няколко други фактора.

Свръхпашата на елени и лосове е една от най-големите тревоги. Вълците и пумите някога са контролирали числеността им, но сега стадата са много по-големи поради загубата на тези хищници. Елените и лосовете също са склонни да се струпват в Пандо, тъй като защитата, която получават горите, означава, че не са застрашени от лов.

Когато по-старите дървета умират или падат, до останалите достига светлина, която стимулира растежа на нови клонови стъбла, но когато тези животни изядат върховете на новообразуваните стъбла, те умират. Това означава, че в голяма част от Пандо няма почти никакъв нов растеж. Изключение прави един район, който преди няколко десетилетия е бил ограден, за да се премахнат умиращите дървета. В тази оградена зона са изключени лосовете и елените и се наблюдава успешно възстановяване на нови клонови стъбла с гъст растеж, наричан „бамбукова градина“.

По-старите стъбла в Пандо също са засегнати от поне три болести: саждив корояд, листни петна и гъбична болест „конус“.

Макар че болестите по растенията са се развивали и процъфтявали в осиновите насаждения в продължение на хилядолетия, не е известно какъв може да бъде дългосрочният им ефект върху екосистемата, като се има предвид, че липсва нов растеж и постоянно нараства списъкът с други видове натиск върху клоновия гигант.

Най-бързо нарастващата заплаха е тази от изменението на климата. Пандо е възникнал след преминаването на последния ледников период и оттогава се справя с до голяма степен стабилен климат.

Разбира се, масивът обитава алпийски район, заобиколен от пустиня, което означава, че топлите температури и сушата не са му чужди. Но изменението на климата застрашава размера и продължителността на живота на дървото, както и цялата екосистема, която то обитава.

Въпреки че няма научни изследвания, които да са насочени конкретно към Пандо, осиновите насаждения се борят с натиска, свързан с изменението на климата, като например намаленото количество вода и по-топлото време в началото на годината, което затруднява образуването на нови листа от дърветата, което води до намаляване на покритието.

С по-голяма конкуренция за все по-намаляващите водни ресурси (близкото езеро Фиш е точно в обсега на кореновата система на дърветата), с температурите, които се очаква да продължат да се покачват до рекордно високи стойности през лятото, и със заплахата от по-интензивни горски пожари, Пандо със сигурност ще изпита трудности да се приспособи към тези бързо променящи се условия, като същевременно запази размера си.

И все пак Пандо е устойчив и вече е преживял бързи промени в околната среда, особено когато европейските заселници започват да обитават района през XIX век или след появата на туристическите дейности през XX век. Масивът се е справял с болести, горски пожари и паша и преди и остава най-големият научно документиран организъм в света. Въпреки всички причини за безпокойство има надежда, тъй като учените ни помагат да разкрием тайните на устойчивостта на Пандо, а природозащитните групи и горската служба на САЩ работят за опазването на това дърво и свързаната с него екосистема.

Снимка: Unsplash/Lance Oditt/Friends of Pando

Виж още: Linux се нуждае от над 4 дни, за да стартира на древния Intel 4004