Дългогодишният спор относно загадъчния кратер, скрит под Северно море, най-накрая беше разрешен. Изследователите потвърдиха, че кратерът „Силвърпит“ е възникнал в резултат на сблъсък на астероид или комета с този район преди около 43 до 46 милиона години.

Това откритие слага край на научен спор, продължил повече от две десетилетия, и определя „Силвърпит“ като един от относително редките ударни кратери на Земята – геоложки белези, останали след сблъсъка на космически скали с планетата при огромни скорости.

Изследователският екип, ръководен от д-р Уисдийн Никълсън от Университета „Хериот-Уат“ в Единбург, съчета съвременни методи за сеизмично изобразяване, микроскопски анализ на скални проби и компютърни симулации, за да изгради най-убедителните досега доказателства за извънземен удар.

Кратерът „Силвърпит“ се намира на около 700 метра под дъното на южната част на Северно море, на приблизително 80 мили от брега на Йоркшир.

От откриването му през 2002 г. насам тази структура озадачава геолозите. Самият кратер има диаметър от около три километра и е заобиколен от много по-голям пръстен от кръгови разломи, простиращи се на около 20 километра. Разломите са пукнатини в скалните пластове, които се образуват, когато земната кора е подложена на напрежение или се измества.

Много учени смятаха, че „Силвърпит“ е създаден от хиперскоростен удар – термин, използван за сблъсъци с астероиди или комети, движещи се със скорост от няколко километра в секунда. Кръглата форма на кратера, централният връх и характерната конфигурация на разломите около него наподобяваха характеристиките, наблюдавани на известни места на удари по целия свят.

Не всички обаче бяха съгласни с това.

Някои изследователи изказаха хипотезата, че структурата се е образувала в резултат на преместването на подземни солни залежи с течение на времето. Други предположиха, че тя е резултат от вулканични процеси, довели до срутване на част от морското дъно. Разногласията станаха толкова ожесточени, че през 2009 г. геолозите проведоха официално гласуване относно произхода на кратера. Според доклад, публикуван в сп. Geoscientist от декември 2009 г., повечето участници отхвърлиха обяснението за сблъсък.

Най-новите доказателства обаче опровергават това заключение.

За да проучат отново тази загадка, учените се обърнаха към новополучени сеизмични данни. Сеизмичното изобразяване работи донякъде като ултразвуково изследване на Земята, като позволява на изследователите да създават подробни изображения на подземните скални пластове с помощта на отразени звукови вълни.

Новите изображения предоставиха безпрецедентен поглед върху вътрешната структура на кратера.

Екипът проучи също така скални фрагменти, събрани от сондажен кладенец за проучване на нефт в близост до мястото.

Д-р Уисдийн Никълсън, седиментолог във Факултета по енергетика, геонауки, инфраструктура и общество на Университета „Хериот-Уат“, заявява: „Новите сеизмични изображения ни предоставиха безпрецедентен поглед към кратера. Пробите от нефтен сондаж в района разкриха също така редки „ударени“ кристали от кварц и фелдшпат на същата дълбочина, на която се намира дъното на кратера. Имахме изключителен късмет да ги открием – истинско търсене на игла в купа сено. Те доказват хипотезата за ударния кратер без никакво съмнение, тъй като имат структура, която може да бъде създадена само от екстремни ударни налягания.“

Минералите, образувани при удар, се считат за едни от най-убедителните доказателства за сблъсък с астероид. Микроскопичните структури в тези кристали се образуват само когато скалите са подложени на огромно налягане, далеч надхвърлящо това, което се генерира при нормална геоложка активност.

Според анализа на екипа обектът, който се е сблъскал със Северно море, е бил с ширина около 160 метра и се е приближил от запад под малък ъгъл. Въпреки че е бил сравнително малък в сравнение с астероида, свързан с измирането на динозаврите, той все пак е бил достатъчно голям, за да предизвика огромни разрушения. В рамките на минути той е създал завеса от скали и вода с височина 1,5 километра, която след това се е срутила в морето. Цунами с такива размери би се издигнало на повече от 100 метра над морското равнище – по-високо от много съвременни небостъргачи. Ударът би изкопал кратера мигновено, като е изхвърлил огромни количества скали, седименти и морска вода в атмосферата.

Подобни данни са ценни и редки, защото Земята е изключително динамична планета — тектониката на плочите и ерозията унищожават почти всички следи от повечето от тези събития. На сушата има около 200 потвърдени метеоритни кратера, а под океана са идентифицирани едва около 33. Учените могат да използват тези открития, за да разберем как сблъсъците с астероиди са оформили нашата планета през историята, както и да предвидим какво би могло да се случи, ако в бъдеще се стигне до сблъсък с астероид.

Снимка: Unsplash

Виж още: Стриди като филтри за вода в Космоса? Една компания смята, че това е възможно