Откриването на планети извън нашата Слънчева система се основава главно на измерването на съвсем малки промени в светлината на далечни звезди. Ако това приличаше на търсене на игла в купа сено, астрономите щяха да бъдат във възторг, но задачата по-скоро наподобява опит да се различи сиянието на светулка, прелитаща пред ослепителния ядрен блясък на водородна бомба.

Впечатляващо е, че до момента астрономите са открили над 6300 екзопланети, използвайки различни методи. Те представляват пъстро разнообразие от завладяващи светове – включително такъв, който изглежда излъчва странен и интригуващ сигнал, както и планети, подобни на Земята, окъпани в пурпурната светлина на бледи червени джуджета с кървавочервен оттенък.

Възможно е астрономите току-що да са направили поредното забележително откритие в търсенето на изключително интересни светове: най-горещата звезда, около която потенциално обикаля планета в обитаемата зона – гигантски свят с наименование HD 156295 b. Ако бъде потвърдено, това ще бъде първата известна екзопланета, намираща се в обитаемата зона на масивна звезда от спектрален клас A, наречена HD 156295.

Звездите от клас A излъчват синкавобяла светлина, могат да достигнат до два пъти по-голяма маса и размери от тези на Слънцето и „горят“ при температури с няколко хиляди градуса по-високи от неговата.

Тази звезда, видима с невъоръжено око, е около девет пъти по-ярка от Слънцето, с температура, доближаваща се до 7500 градуса по Целзий, и се намира на едва 140 светлинни години от нас. Но това не е всичко, защаото Космосът ни поднесе своеобразна оферта тип „две на цената на едно“ за тази конкретна звезда, тъй като тя е и променлива звезда от типа „Делта Щит“ (Delta Scuti); това означава, че яркостта ѝ пулсира толкова редовно, че тя служи и като „космически часовник“.

Както се описва в скорошна статия, публикувана в сп. The Astrophysical Journal, астрономите са анализирали данни за близо 16 500 звезди от типа „Делта Щит“, наблюдавани от спътника на НАСА TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite) – „електронно око“ в небето (всъщност цели четири очи), създадено да разшири списъка ни с известни екзопланети.

В крайна сметка астрономите стесниха избора си до едва девет звездни системи: една от тях е дом на споменатия кандидат за екзопланета HD 156295 b, а останалите осем съдържат кандидати за кафяви джуджета. Възможната планета може да е около шест пъти по-масивна от Юпитер и да се намира на разстояние почти 4 астрономически единици (AU; разстоянието между Слънцето и Земята) от своята звезда, около която прави една обиколка за около 2200 дни.

В резултат на характеристиките на системата HD 156295 b би получавала около 60 процента от слънчевото лъчение, което Земята получава от Слънцето.

Изследователите са приложили метод за търсене, наречен измерване на пулсационните периоди (pulsation timing), който според тях разкрива системи, оставащи незабележими за всяка друга наблюдателна техника. Този метод проследява минималните изменения във времето, необходимо на светлината от звездата да достигне до нас. Тъй като HD 156295 пулсира с постоянен ритъм, учените са успели да засекат и най-малките отклонения, които биха могли да се дължат на гравитационното въздействие на друго тяло в системата – например планета.

Останалите осем небесни тела, разглеждани в проучването като потенциални спътници на различни звезди от типа „Делта Щит“ (Delta Scuti), може да се окажат кафяви джуджета – особени обекти, които са по-масивни от планетите, но не достатъчно големи, за да подпалят термоядрен синтез на водород като истинските звезди; масата им варира от 25 до 59 пъти масата на Юпитер. Тези обекти описват широки, продължителни орбити с периоди от около 1100 до 2800 дни – времеви мащаб, който би ни направил много по-млади, но и физически смазани до неузнаваемост от условията.

Според оценките на изследователите вероятността кандидат-екзопланетата HD 156295 b да съществува наистина е около 50% – нещо като космическо хвърляне на ези-тура. За сравнение броят на откритите екзопланети около звезди от спектрален клас А е изключително малък.

Може да се наложи да подходите към тези резултати с известна доза скептицизъм, но в науката фалшивите положителни резултати могат да бъдат също толкова ценни за насочване на бъдещи изследвания. В момента постъпват още данни, а обсерваторията PLATO на Европейската космическа агенция скоро ще предложи по-висока точност в мисията си да наблюдава над 200 000 звезди. Газов гигант с такива размери едва ли би бил подходящ дом за живот, но кой знае каква необичайна молекулярна магия може да се случи в обитаемата зона на някоя странна звезда. Нещо повече, със своята възраст от едва 700 милиона години тази система тепърва започва своето развитие.

Снимка: Unsplash/NASA's Goddard Space Flight Center

Виж още: Слънчевата система някога е имала девет планети, а Слънцето може би е погълнало една от тях