По-рано този месец твърдението, че китайската фирма Kaiwa Technology е създала хуманоиден „робот за бременност“, привлече значително медийно внимание. Ставаше въпрос за провокативно технологично обещание и впечатляващи изображения, включващи хуманоид в естествена големина с изкуствена матка, вградена в корема му, която можеше да износи човешко същество през деветте месеца на бременността и да роди бебе.

Изобретателят, назован в няколко версии на историята като Zhang Qifeng, за когото по-късно се оказа, че не съществува, уж очакваше прототип да бъде готов в рамките на една година, а цената му да бъде под 100 000 юана (около 13 900 долара). Комбинацията от кратки срокове, ниска цена и драматични визуализации, генерирани от изкуствен интелект, помогна на историята да се разпространи бързо в социалните и основните медии.

Статията достигна до много читатели и беше препубликувана на няколко места, включително в Daily Mail и Newsweek. Независимо че се оказа измама, вниманието, което привлече, стартира важна дискусия: какво е необходимо, за да се изгради такава система и доколко науката е напреднала към тази цел?

Една история се разпространява бързо, когато предлага елегантно технологично решение на сложни човешки преживявания. Първоначалните доклади предлагаха подредена сюжетна линия. Хуманоид с имплантирана изкуствена утроба, прототип в напреднала фаза на разработка и цена за потребителите. Широко разпространените изображения и повторените цитати създаваха впечатление за доказателство дори когато липсваха фактическите основи. Твърдението се основаваше по-скоро на естетика и наратив, отколкото на доказателства.

Да предположим, че оставим настрана сензационните изявления и вместо това се запитаме какво всъщност би било необходимо, за да се пренесе човек безопасно от зачеването до раждането в изкуствена машина. В този случай отговорът не е списък с умни устройства, а дълга поредица от взаимосвързани биологични проблеми с висока степен на риск.

Първата и най-основна бариера е плацентата. При естествена бременност плацентата е повече от просто канал. Тя е жив, адаптивен орган, който контролира доставката на кислород, баланса на хранителните вещества, отстраняването на отпадъците и имунната връзка между майката и плода.

Създаването на изкуствен заместител би означавало изграждането на непрекъсната, надеждна система от помпи, оксигенатори и микрофлуидика, която да може да реагира динамично на метаболитните нужди на развиващия се плод в продължение на месеци. Лабораторни експерименти са свързвали пъпни съдове с животински оксигенационни вериги за кратки периоди. Все пак тези демонстрации не са дори и отдалечено равностойни на поддържането на човешки плод през целия период на бременността.

С това е тясно свързана необходимостта от възстановяване на точна амниотична среда. Амниотичната течност изпълнява механични и физиологични функции. Тя обгражда плода, предава налягане и сигнали за движение, които подпомагат развитието на белите дробове и опорно-двигателния апарат, и помага за регулиране на локалната температура и химичен състав.

Временните системи тип „биоторба” за плод на животни показват как течна среда може да съхрани деликатните тъкани, но поддържането на правилния състав на течността, налягането и термичната стабилност в продължение на месеци, като същевременно се предотвратява натрупването на токсини и се осигурява здравословна механична стимулация, е инженерна задача от съвсем друг порядък.

Контролът на инфекциите е от съществено значение за всеки опит за изкуствено бременност. Матката е до голяма степен стерилна среда, а когато бременността включва външни тръби, сензори и портове, всеки интерфейс се превръща в потенциална входна точка за микроби. Предотвратяването на инвазивни инфекции в продължение на девет месеца, като същевременно се позволява непрекъснато наблюдение и необходим достъп, е ниво на устойчива стерилност и биологична сигурност, което настоящите прототипи не демонстрират и не могат да демонстрират в мащаб.

Хормоналната регулация представлява друго сериозно предизвикателство. Бременността се регулира чрез промяна на нивата на прогестерон, естроген и фактори, произвеждани от плацентата, които координират растежа, имунната толерантност и момента на раждането. Тези хормони не са статични входни величини, които могат да бъдат дозирани еднократно. Всъщност те са поетапен, управляван от обратна връзка оркестър. Досега нито една изкуствена система не е показала способност да възпроизведе този динамичен ендокринен диалог, който е от съществено значение не само за растежа, но и за узряването на органите и координирането на раждането.

Имунната защита е допълнително и нетривиално изискване. Майките прехвърлят антитела и имуномодулатори на плода, осигурявайки му критична защита при раждането. Апарат, който изолира плода от кръвообращението на майката, би се нуждаел от механизъм, който да осигурява равностойна имунологична защита, в противен случай новородените биха били изложени на опасност още с първия си дъх.

Накрая, има преход от течна подкрепа към независим живот. Раждането е бърза физиологична промяна. Белите дробове се разширяват и започват газообмен, кръвоносната система се пренасочва, когато плацентарните шънтове се затворят, а бебето трябва да регулира температурата си и да започне да се храни. Създаването на надеждна и безопасна версия на този преход от изкуствена, дълготрайна течна среда към дишане на въздух не е проста механична стъпка. Това е клинично предизвикателство, изпълнено с риск и несигурност.

Образът на хуманоид, носещ бебе, е впечатляващ, но впечатляващ не означава доказателствен. В същото време легитимните научни изследвания развиват техническите аспекти на подкрепата на плода във внимателно контролирани, краткосрочни контексти с ясни медицински цели. Тези постижения са ценни и се основават на доказателства.

Снимка: Unsplash

Виж още: Електрически импулс превръща развалената храна в изненадващо полезен ресурс за други индустрии