Може ли запазеният мозък на Алберт Айнщайн, нарязан на 240 блокчета и съхраняван от смъртта му през 1955 г., да съдържа ключове към клетъчната основа на гениалността? А могат ли дълго замразени ракови тъкани, скрити в архивите на болниците в продължение на почти десетилетие, да разкрият тайните на еволюцията на туморите?

Китайски учени твърдят, че тяхната усъвършенствана техника за картиране на РНК един ден може да направи такова проучване възможно.

Екип от BGI-Research и партньорски институти е разработил Stereo-seq V2, усъвършенстван инструмент за пространствена транскриптомика, който може да анализира стари биологични проби, считани някога за неизползваеми. Методът успешно обработи ракови тъкани, съхранявани в лоши условия в продължение на почти десетилетие, което дава надежда, че дълго съхраняваните проби могат да бъдат използвани за нови научни открития.

„Ако имаме късмета да анализираме мозъка на Айнщайн, бихме могли да опитаме“, заявява Ли Ян, научен сътрудник в BGI-Research, пред South China Morning Post. „Но предизвикателствата са значителни, защото техниките за съхранение по онова време може би не са били много добри. Трудно е да се каже.“

Мозъкът на Айнщайн е бил съхранен с помощта на методи от средата на ХХ век, много преди напредъка в генетичното съхранение, което прави неговата жизнеспособност несигурна. Все пак пробивът на Stereo-seq V2 е важна стъпка към разкриването на ценна информация от стари клинични архиви.

Традиционните биопроби се съхраняват в блокове, фиксирани с формалин и вложени в парафин (FFPE) – икономични и стабилни в продължение на десетилетия, но често химически увредени. Това разграждане ограничаваше анализа на ДНК и РНК, който е от решаващо значение, тъй като ДНК съхранява генетичната информация, а РНК я превръща в протеини.

Stereo-seq V2 преодолява тези бариери, като подобрява ефективността на улавянето на РНК и използва химичен процес с произволен старт, за да постигне пълно покритие на гените, дори и в деградирали проби. В изпитвания инструментът картира РНК с резолюция на ниво единична клетка, идентифицирайки подтипове на тумори и имунни реакции в стари ракови тъкани.

Съавторът Ляо Ша, главен технологичен директор на STOmics, каза, че екипът внимателно проверява пробите преди употреба. „Ако пробите са се разградили прекалено много, няма да можем да ги анализираме ефективно“, казва тя.

Освен в онкологията платформата вече е доказала способността си да профилира едновременно РНК на гостоприемника и микробите в проучвания на туберкулозата, като предлага информация за това как патогените взаимодействат с имунната система във времето. Болниците по целия свят съхраняват милиони FFPE проби, често в продължение на 20 години или повече. Досега голяма част от тази генетична информация беше блокирана поради увреждане при съхранението. Така новият метод разширява набора от налични изследователски материали за редки заболявания.

Снимка: Unsplash/Wikipedia Commons

Виж още: iQOO 15 и неговият геймърски чип поставиха рекорд в Geekbench