Ако можете да мърдате ушите си, можете да използвате мускулите, които са помагали на далечните ни предци да слушат внимателно. Тези ушни мускули помагат за промяна на формата на ушната мида, която отвежда звука към тъпанчетата.

Преди милиони години нашите предци са спрели да ги използват, така че ушните мускули на хората са само рудиментарни. Но сега учени, изследващи функцията на тези мускули, откриха, че те се активират, когато се опитваме да слушаме конкурентни звуци.

„Има три големи мускула, които свързват ушната мида с черепа и скалпа и са важни за раздвижването на ушите“, обяснява Андреас Шрьоер от университета в Саарланд, първи автор на изследването в Frontiers in Neuroscience.

„Тези мускули, особено горният ушен мускул, показват повишена активност по време на задачи за слушане с усилие. Това предполага, че тези мускули се задействат не само като рефлекс, но потенциално и като част от механизма за усилие на вниманието, особено в предизвикателна слухова среда.“

Трудно е да се провери доколко някой слуша, без да се направи самооценка, но електромиографията, която измерва електрическата активност на даден мускул, може да помогне да се определи активността на ушната мида, свързана с внимателното слушане.

Подобни изследвания вече показаха, че най-големите мускули, задните и горните ушни мускули, реагират по време на внимателното слушане. Тъй като те издърпват ушите нагоре и назад, се смята, че е вероятно да са участвали в преместването на пинята за улавяне на звуците.

„Трудно е да се каже точната причина, поради която те са станали рудиментарни, тъй като нашите предци са загубили тази способност преди около 25 милиона години“, казва Шрьоер. „Едно от възможните обяснения би могло да бъде, че еволюционният натиск за движение на ушите е престанал, тъй като сме станали много по-умели с нашите зрителни и гласови системи.“

За да проверят дали тези мускули са по-активни по време на по-трудни задачи за слушане, учените набират 20 души без проблеми със слуха. Те поставили електроди на ушната мида на участниците, след което им пуснали аудиокнига и разсейващи подкасти от високоговорители пред или зад тях. Всеки участник преминал през 12 петминутни опита, обхващащи три различни нива на трудност.

При лесния режим подкастът беше по-тих от аудиокнигата, а гласът на говорителя беше по-силно контрастиращ на аудиокнигата. За да създадат два по-трудни режима, учените добавили подкаст, който звучал по-подобно на аудиокнигата, и направили разсейващите фактори по-силни. Изследователите обаче внимавали дори най-трудното условие да бъде постижимо: ако участниците се откажат, няма да се регистрира физиологично усилие.

След това учените помолили участниците да оценят нивата на усилията си и да преценят колко често са губили нишката на аудиокнигата във всеки опит. Те също така проверили участниците за съдържанието на аудиокнигата.

Учените установили, че двата ушни мускула реагират по различен начин на различните условия. Задната ушна мида реагирала на промените в посоката, докато горната ушна мида - на нивото на трудност на задачата.

Самооценката на участниците за усилието и за това колко често губят представа за аудиокнигата се повишава в съответствие с трудността на задачата, а точността на отговорите им на въпроси за аудиокнигата спада забележимо между средния и трудния режим.

Това корелираше с нивата на активност на горните ушни мускули: те не се активираха повече по време на средния режим, отколкото по време на лесния, но бяха много активни по време на трудния режим. Това предполага, че активността на горните ушни мускули може да осигури обективен измерител на усилието при слушане, въпреки че не е ясно дали мускулната активност помага на хората да чуват.

Учените посочват, че ще е необходима допълнителна работа, за да се потвърдят тези резултати и да се разработят практически приложения. Подобно на много други проучвания на слуха, тяхната извадка е сравнително малка и се състои от млади хора без проблеми със слуха. Необходими са по-големи, по-разнообразни групи участници в по-реалистични условия.

Снимка: Unsplash

Виж още: Samsung Galaxy S25 Ultra – летвата е поставена (РЕВЮ)