Добре известно е, че изучаването на музикален инструмент може да донесе ползи, които надхвърлят музикалните умения. Изследвания показват, че това е чудесна дейност за мозъка – тя може да подобри фините ни моторни умения, усвояването на езици, речта и паметта – и дори може да помогне да поддържаме мозъка си по-млад.

След години на работа с музиканти и наблюдаване как те продължават музикалното си обучение въпреки болката, причинена от хилядите повтарящи се движения, едно нещо предизвиква учудване: ако музикалното обучение може да преобразува мозъка по толкова много начини, може ли то да промени и начина, по който музикантите усещат болката?

Това е въпросът, на който група учени от Университета на Аархус, Дания, се опитват да отговорят в новото им проучване.

Учените вече знаят, че болката активира няколко реакции в тялото и мозъка ни, променяйки вниманието и мислите ни, както и начина, по който се движим и се държим. Ако докоснете гореща тенджера например, болката ви кара да отдръпнете ръката си, преди да се изгорите сериозно.

Болката променя и мозъчната ни активност. Всъщност болката обикновено намалява активността в моторния кортекс, областта на мозъка, която контролира мускулите, което ви помага да не преуморявате наранената част от тялото.

Тези реакции помагат да се предотврати по-нататъшно увреждане, когато сте наранени. По този начин болката е защитен сигнал, който ни помага в краткосрочен план. Но ако болката продължи по-дълго и мозъкът ви продължава да изпраща тези сигнали „не мърдай“ прекалено дълго, нещата могат да се объркат.

Например, ако си навехнете глезена и спрете да го използвате в продължение на седмици, това може да намали подвижността ви и да наруши мозъчната активност в областите, свързани с контрола на болката. На свой ред това може да увеличи страданието и нивото на болка в дългосрочен план.

Изследвания са установили също, че продължителната болка може да свие така наречената „карта на тялото“ в мозъка ни – това е мястото, откъдето мозъкът ни изпраща команди кои мускули да се движат и кога – и това свиване е свързано с по-силна болка.

Но макар да е ясно, че някои хора изпитват повече болка, когато мозъчните им карти се свиват, не всички са засегнати по един и същи начин. Някои хора понасят по-добре болката и мозъците им са по-малко чувствителни към нея. Учените все още не разбират напълно защо се случва това.

В ново проучване екипът иска да разгледа дали музикалното обучение и всички промени в мозъка, които то предизвиква, могат да повлияят на начина, по който музикантите усещат и се справят с болката. За да направят това, учените умишлено предизвикват болка в ръцете в продължение на няколко дни както при музиканти, така и при немузиканти, за да видят дали има разлика в начина, по който те реагират на болката.

За да имитират безопасно мускулната болка те използват съединение, наречено нервен растежен фактор. Това е протеин, който обикновено поддържа нервите здрави, но когато се инжектира в мускулите на ръката, ги кара да болят в продължение на няколко дни, особено ако движите ръката си. Същевременно той е безопасен, временен и не причинява никакви увреждания.

След това на помощ идва техника, наречена транскраниална магнитна стимулация (ТМС), използвана за измерване на мозъчната активност. ТМС изпраща малки магнитни импулси в мозъка. Чрез тези сигнали се създава карта на начина, по който мозъкът контролира ръката, като това се прави за всеки участник в проучването. Първата версия на тези карти на ръката се създава преди инжектирането на болката, а след това се компилира отново два дни по-късно и осем дни по-късно, за да се види дали болката е променила начина, по който работи мозъкът.

Когато учените сравняват мозъците на музикантите и немузикантите, разликите са поразителни. Дори преди да усетят болка, музикантите показват по-фино настроена карта на ръката в мозъка, а колкото повече часове бяха прекарали в упражнения, толкова по-усъвършенствана се оказа тази карта. След предизвикването на болка музикантите съобщават, че като цяло изпитват по-малко дискомфорт. И докато картата на ръката в мозъците на немузикантите се свива само след два дни болка, картите в мозъците на музикантите остават непроменени – колкото повече часове са прекарали в упражнения, толкова по-малко болка изпитват.

Това е малко проучване с участието на едва 40 души, но резултатите ясно показват, че мозъците на музикантите реагират по различен начин на болката. Изглежда, че обучението им е дало нещо като буфер срещу обичайните негативни ефекти както по отношение на силата на болката, която изпитват, така и по отношение на реакцията на моторните области на мозъка им.

Разбира се, това не означава, че музиката е лек за хроничната болка, но ни показва, че дългосрочното обучение и опит могат да формират начина, по който възприемаме болката. Това е вълнуващо, защото може да ни помогне да разберем защо някои хора са по-устойчиви на болката от други, както и как можем да разработим нови лечения за тези, които живеят с болка.

Снимка: Unsplash

Виж още: Малко физика и джаджа за 100 долара могат да заблудят самоуправляващата се кола на бъдещето