Астрономите бият тревога, тъй като най-ценното място за наблюдение на небето в света е изправено пред риска да бъде заслепено от светлинно замърсяване заради планиран проект за възобновяема енергия.

Американската енергийна компания AES Energy иска да изгради голям комплекс за производство на водород от възобновяеми източници в Чили, само на няколко километра от върха на планината Паранал, където се намира Големият телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория.

VLT, чието изграждане през 90-те години на миналия век струваше около 350 млн. долара (840 млн. долара в днешни долари), е един от най-чувствителните инструменти за наблюдение на небето в света, способен да наблюдава най-интригуващите обекти във Вселената. Високопрецизната обсерватория се състои от четири телескопа с широчина 8.2 метра, които работят като един, и е хвърлила светлина върху някои от най-загадъчните явления, познати на човечеството. Но наблюдателният потенциал на тази астрономическа електроцентрала ще бъде значително ограничен, ако водородният проект, наречен INNA, получи зелена светлина, заяви Ксавие Баркос, генерален директор на Европейската южна обсерватория.

„Яркостта на небето ще се увеличи с до 10% от този проект“, загрижен е Баркос. „А това е достатъчно, за да се направи разлика между най-добрата обсерватория в света и едно средностатистическо място за наблюдение.“

Паранал, връх с височина 2664 м в пустинята Атакама в Северно Чили, е едно от последните места на Земята без градско и промишлено светлинно замърсяване. Благодарение на уникалната география на планинската верига на Андите обсипаното със звезди нощно небе над върха е напълно ясно повече от 11 месеца в годината, което осигурява перфектни условия за най-предизвикателните астрономически изследвания.

„Това е най-тъмното място, на което някога сме поставяли обсерватория в света, с голяма разлика“, казва Баркос.

Европейската южна обсерватория, междуправителствена организация, в която членуват 16 европейски държави, се ориентира към Атакама преди повече от 60 години, след като през 1966 г. откри първата си обсерватория в Чили на планината Ла Сила, южно от Паранал. Паранал става център на европейската астрономия през 90-те години на миналия век, когато е изграден VLT.

Досега VLT е позволил на астрономите да проследят орбитите на звездите в най-близката околност на черната дупка в центъра на галактиката Млечен път, да направят първото в историята изображение на планета извън Слънчевата система и да разкрият неуловимата космическа мрежа, която се простира в целия Космос.

Една от причините VLT да е толкова продуктивен е тъмното небе, при което е построен. Проучване, публикувано през 2023 г., установява, че сред 28-те най-мощни астрономически обсерватории в света телескопите на планината Паранал страдат от най-ниски нива на изкуствено светлинно замърсяване. Превъзходните условия за наблюдение на небето в района карат ESO да избере съседната планина Армазонес за местоположение на своята супермашина за наблюдение на небето от следващо поколение - Изключително големия телескоп (ELT).

След като бъде завършен към края на това десетилетие, ELT ще бъде най-големият телескоп в света, изучаващ Вселената във видима светлина, с огледало с ширина 39.3 м.

Телескопът, чиято стойност е над 1.5 млрд. долара, обещава да разшири научната дейност, извършвана от сегашния VLT. Той ще осигури още по-дълбоки гледки към най-отдалечената Вселена, но също така ще може да събира подробна информация за потенциално обитаеми екзопланети. Светлинното замърсяване, което се очаква от проекта INNA, може да унищожи целия този напредък.

„Може да загубим възможността да наблюдаваме около 30% от най-слабите галактики“, казва Баркос. „Намираме се в момента, в който започваме да виждаме детайли от атмосферите на екзопланетите, но ако небето стане по-ярко, може да не сме в състояние да видим тези детайли повече.“

Снимка: Unsplash/ESO

Виж още: Лента с ИИ обещава завинаги да ви отърве от алергии и запушен нос