Според ново изследване, което задълбочава разбирането ни за видовете космически скали, които се носят близо до нашата планета и понякога се сблъскват с нея, далечният скалист спътник на Земята вероятно е бил фрагмент от Луната.

Миналата година космическата скала, наречена 2024 PT5 - с размерите на училищен автобус - се носеше покрай Земята толкова бавно, че се задържа близо до нашата планета в продължение на почти два месеца, преди да се отдалечи. Върна се в началото на януари, като премина на безопасно разстояние от 1.8 милиона километра, или около пет пъти по-далеч от нашата планета, отколкото е Луната. След това се придвижи, за да продължи траекторията си самостоятелно, твърди НАСА.

Очарователно е, че наблюденията с телескопа Lowell Discovery в Аризона и инфрачервения телескоп на НАСА (IRTF) в Хавай, които са направени малко след откриването на 2024 PT5 на 7 август миналата година, показват, че този астероид всъщност се е откъснал от повърхността на Луната в резултат на голям удар преди хиляди години.

Сравнението на спектрите от повърхността на 2024 PT5 с голяма база данни от метеорити, земни и лабораторни материали разкрива, че той отразява светлината повече като скали от Луната, отколкото всеки друг известен тип астероид, според изследването. По-конкретно спектрите на космическата скала най-много съвпадат с лунните проби, донесени на Земята от мисията „Аполо 14“, което кара учените да изкажат предположението, че тя може да произхожда от лунните възвишения.

„Имахме обща представа, че този астероид може да е дошъл от Луната, но мистерията се разсея, когато установихме, че той е богат на силикатни минерали - не такива, каквито се срещат на астероидите, а такива, които са открити в лунни скални проби“, казва в изявление Теди Карета, астроном от обсерваторията Лоуел в Аризона, който ръководи последните наблюдения.

„Това е история за Луната, разказана от учени, занимаващи се с астероиди“, добави той.

Наблюденията също така потвърдиха, че 2024 PT5 има всички характеристики, които се очакват за скалиста повърхност, включително степента, в която орбитата му се нарушава от слънчевата радиация. Това позволи на изследователите да изключат изкуствен произход на астероида, например от ракетни тела и други космически боклуци, които заемат подобни орбити.

2024 PT5 е вторият близък до Земята астероид, за който учените предполагат, че е изхвърлен от повърхността на Луната - първият е 469219 Kamo'oalewa, който друг екип от учени проследи до стар кратер от далечната страна на Луната.

Докато един такъв астероид, взривен от Луната, може да бъде обяснен като отклонение, два предполагат, че има по-голяма популация, която чака да бъде открита, пишат Карета и екипът му в новата си статия. Поне 16 такива скали в настоящия каталог на близкоземните обекти може да са с лунен произход, казват учените.

Астероиди като 2024 PT5 често преминават близо до Земята, но малкият им размер ги прави трудни за откриване дори с мощни телескопи.

Снимка: Unsplash/Two-Meter Twin Telescope / Light Bridges / Instituto de Astrofísica de Canarias

Виж още: Nvidia 5090 показва огромен ръст на производителността спрямо 4090 в бенчмарка 3DMark