На спътника на Юпитер Европа има много по-малко свободен кислород, отколкото се смяташе досега, което намалява вероятността на тази отдалечена орбита да се е развил живот.

Дълго време се смяташе, че Европа е един от най-големите шансове на Слънчевата система да приюти извънземен живот, а през 2022 г. космическата сонда на НАСА "Джуно" ще прелети покрай нея, което ще даде възможност на учените да тестват научните модели, предсказващи нивата на свободен кислород и водород в близост до повърхността на луната.

Под замръзналата си повърхностна кора Европа има вътрешен течен океан от солена вода, вероятно включващ вулканична дейност, подобна на хидротермалните отвори в океаните на Земята. Комбинацията привлича изследователите да я смятат за силен кандидат за домакин на извънземен живот, но наличието на необходимия свободен кислород е предмет на дискусии.

Замръзналата вода на повърхността на Европа се разделя на кислород и водород под въздействието на радиация от Космоса. Учените са използвали дистанционни наблюдения и моделиране, за да прогнозират изобилието на свободен кислород (молекулярен О2), но тези оценки на скоростта на производство на кислород варират в широки граници. Преди преминаването на "Джуно" през Европа оценките, базирани на модели, за общия източник на генетичен О2 в Европа се простираха в два порядъка от 5 до 1100 кг в секунда.

Прелитането на изследователска апаратура в Космоса в лицето на "Джуно" даде възможност на изследователите да стеснят тези прогнози.

Ученият по космическа физика от Принстън Джейми Салай ръководи изследователски екип, който анализира данните, получени от Juno, когато той се плъзга на 353 км над повърхността на Европа. Сондата носеше експеримента JADE (Jovian Auroral Distribution Experiment), предназначен за улавяне на йони - заредени частици, които се получават, когато радиация или други частици разбиват неутрални частици.

Общото производство на кислород на повърхността на ледената Европа може да е по-малко, отколкото се предполагаше досега, се посочва в статия, публикувана в Nature Astronomy. Откритията имат значение за потенциалната обитаемост на океана на Европа.

Използвайки данните от експеримента, Салай и екипът му са изчислили, че всяка секунда на повърхността на Европа се произвеждат около 12 килограма свободен кислород, което е много по-ниско от предишните оценки, базирани на моделиране.

"Освен ако производството на кислород в Европа не е било значително по-високо в миналото, установените тук темпове на производство на O2, по-малки от 18 kg s-1, които могат да бъдат задържани в повърхностния лед на Европа, осигуряват по-тесен диапазон за поддържане на обитаемост в сравнение с предишните оценки, базирани на модели", отбелязват авторите в статията.

Въпреки това тези, които се надяват, че на Луната има подповърхностни океани, в които има живот, все още не трябва да се отказват. Учените допълват списъка на ледените кълба, които могат да ги приютят. Изследователите наскоро откриха, че под ледената повърхност на спътника на Сатурн Мимас вероятно има течна вода.

Междувременно според статия, публикувана през септември 2023 г., на повърхността на Европа е открит въглероден диоксид - един от признаците за живот.

Снимка: Unsplash

Виж още: Сайтовете с еротично съдържание вече ще изискват доказателство за пълнолетие