Някога дните на Земята са били с повече от два часа по-дълги благодарение на отдалечаването на Луната на хиляди километри в нейната орбита в продължение на два периода, откриха изследователи. Допълнителните часове слънчева светлина на свой ред може да са довели до кислородни процеси, които са поставили началото на период, в който сложността на живота на Земята е експлодирала, твърдят изследователите.

„Промените в продължителността на деня могат да повлияят на разпределението на слънчевата енергия и температурните градиенти, което потенциално може да повлияе на метеорологичните системи и динамиката на атмосферата“, пишат изследователите в новото изследване, публикувано в списание PNAS.

В днешно време Луната обикаля средно на 384 400 км от Земята, но нашият спътник невинаги е бил там, където е сега.

В момента дните на Земята са с продължителност около 24 часа, но това невинаги е било така. С течение на времето Луната притиска нашата планета. По този начин тя се отдалечава от Земята, като отнема нейната кинетична енергия. В резултат на това въртенето на нашата планета около оста ѝ се забавя, като по този начин дните на Земята се удължават, се посочва в изследването.

Моделирането на промените в начина, по който Земята се колебае при въртенето си, може да даде приблизителна представа за това забавяне в историята на планетата. Но тази оценка е очевидно погрешна, защото води до прогноза, че Земята и Луната биха се сблъскали преди около 1.5 милиарда години, отбелязват авторите на изследването.

В новото изследване екип, ръководен от геолога Хе Хуанг от Технологичния университет в Ченгду, Китай, се опитва да изясни историята на въртенето на Земята, като разглежда осем набора от данни, които заснемат скални слоеве от морска среда, датиращи приблизително отпреди 700 до 200 милиона години. Тези приливници, както ги наричат, могат да регистрират силата на приливите и отливите във времето отчасти защото разкриват дебелината на океана. Екипът комбинира тези масиви от данни с модели на приливните сили, действащи между Луната и Земята, за да картографира колко бързо се е въртяла Земята около оста си през изследвания период от половин милиард години.

Изследователите установиха, че въртенето на Земята има характер на „стълбица“ с два периода, в които въртенето на планетата се променя бързо и драматично, последвани от периоди на стабилност. За периода на изследването дните са се удължили с 2.2 часа. През този период Луната също се е отдалечила средно с 20 000 км.

Един от тези периоди, преди около 650 до 500 милиона години, обхваща Камбрийската експлозия - период, в който животът се разнообразява драстично и се разпространява в нови ниши. Второто „стъпало“ в стълбицата на въртенето на Земята се е случило преди около 340 до 280 милиона години, което съответства на период, когато огромни ледници покриват планетата.

Проучването показва, че като е увеличила продължителността на деня и съответно излагането на слънце, Луната може да е предизвикала големи кислородни събития, които са довели до диверсификацията на живота. Тези резултати обаче „трябва да се тълкуват внимателно“, пишат авторите в изследването.

Изследването поставя под съмнение и друга теория: че периодът, когато ледниците бързо са покрили Земята, което е довело до масово измиране, е оказал голямо влияние върху въртенето на Земята. По-скоро по-голямата част от забавянето се дължи директно на приливните сили, предполагат те.

Снимка: Unsplash

Виж още: Тези негативни картини на художник, които се превръщат в цветни след смяна на режима на камерата, ще ви смаят