24-часовото денонощие на Земята е сравнително скорошно развитие от геоложка гледна точка. В мезозойската ера, преди около 66 милиона години, денят е продължавал 23 часа. Преди 1.4 милиарда години Земята се е въртяла толкова бързо, че денят е бил дълъг само 18 часа и 41 минути. Това забавяне се дължи най-вече на Луната, която се е образувала преди 4.5 млрд. години и постоянно се отдалечава от Земята, намалявайки гравитационното си влияние и предизвиквайки по-дълги дни.

Учените обаче са открили изненадващо отклонение от тази тенденция. В продължение на около един милиард години - между 2 милиарда и 1 милиард години - продължителността на деня на Земята е останала статична - около 19 часа. Този период, известен като „скучния милиард“ поради относителната липса на значителни еволюционни развития, противоречи на предположението, че дните на Земята винаги са се удължавали с течение на времето.

Изследователи от Китайската академия на науките и университета Къртин изследват тази аномалия с помощта на усъвършенствана циклостратиграфия, която анализира седиментните слоеве за климатични модели, причинени от астрономически събития. Техните открития, публикувани в Nature Geoscience, разкриват, че земната атмосфера през тази епоха е създала противоположни сили, които са неутрализирали приливното влияние на Луната.

Екипът открива, че атмосферните приливи и отливи, засилени от промените в слънчевата радиация и състава на земната атмосфера, са неутрализирали гравитационното въздействие на Луната. Според Уве Киршер от университета Къртин този баланс на силите е предизвикал „приливен резонанс“, който ефективно е замразил продължителността на деня на Земята.

Моментът на тази пауза съвпада с Голямото окислително събитие - временно повишаване на кислорода в атмосферата, което е довело до образуването на озонов слой. Тази промяна в атмосферата вероятно е засилила слънчевите атмосферни приливи, допринасяйки за стабилизирането на продължителността на деня.

Продължителният 19-часов ден може да е забавил еволюцията на живота на Земята. Ранните фотосинтезиращи бактерии са се нуждаели от достатъчно слънчева светлина, за да произвеждат достатъчно кислород за по-сложни форми на живот, и по-дългият ден е можел да подпомогне този процес.

Днес въртенето на Земята вече не е застинало и дните бавно се удължават с 0.000015 секунди годишно. Този темп е толкова постепенен, че от 1200 г. пр.н.е. насам земният ден се е увеличил само с 0.047 секунди, което прави всяко значително въздействие далеч извън човешките мащаби.

Откритието хвърля светлина върху динамичната история на Земята, като подчертава сложното взаимодействие между нейната атмосфера, небесните влияния и еволюцията на живота.

Снимка: Unsplash/Mitchell & Kirscher, Nature Geoscience, 2023

Виж още: Датата на пускане на Galaxy S25 изглежда е 7 февруари, а Slim моделът ще се появи по-късно