Когато околният шум изчезне, започваме да долавяме по-ясно собственото си дишане и сърдечния ритъм. Научните изследвания показват, че тишината влияе върху начина, по който възприемаме звуците, времето и почивката – но дали тя действително възстановява мозъка?

Тишината не означава, че мозъкът спира да работи. Напротив – дори когато външните звукови стимули намалеят, мозъкът продължава да обработва информация, да организира спомените и да поддържа сложна вътрешна активност. Именно това прави тишината интересен обект на научни изследвания.

В специално конструирани безехови камери, които поглъщат почти всички звукови отражения, обичайните шумове от околната среда практически изчезват. При подобни условия хората могат да започнат да чуват много по-отчетливо собственото си дишане, сърдечния си ритъм и други звуци, които обикновено остават незабелязани. Това преживяване показва нещо съществено: колкото по-малко звукова информация достига до нас отвън, толкова по-осезаеми могат да станат усещанията, идващи от собственото ни тяло.

В лабораториите Orfield Laboratories в Минеаполис, САЩ, се намира известна безехова камера, предназначена да намалява външния шум и отраженията на звуковите вълни. Според лабораторията съоръжението поглъща 99.99% от звука. Подобна среда е толкова необичайна, че посетителите често описват усещането като дезориентиращо. Когато липсват познатите звукови ориентири, възприятието за пространството се променя, а вътрешните телесни усещания могат да излязат на преден план.

Важно е обаче да се направи разграничение: изключително ниското ниво на околния шум не означава, че в помещението няма никакви физически движения или че човешкият слух непременно ще възприеме абсолютна тишина. Децибелите измерват звука спрямо определено референтно ниво, поради което е възможно да се регистрират и отрицателни стойности. Тези измервания описват акустичната среда, а не състоянието на човешкия мозък. Те сами по себе си не доказват, че тишината има лечебен или възстановителен ефект.

Мозъкът остава активен дори когато си почиваме

Едно от важните открития в съвременната невронаука е, че мозъкът не става неактивен, когато човек не изпълнява конкретна задача.

През 2001 г. невроученият Маркъс Райхъл и негови колеги публикуват изследване, което допринася за развитието на концепцията за т.нар. мрежа на пасивния режим на работа на мозъка (default mode network). Тази мрежа включва мозъчни области, които проявяват характерна активност, когато вниманието не е насочено към определена външна задача. Тя се свързва с процеси като автобиографичната памет, вътрешното мислене и представянето на възможни бъдещи ситуации.

Това помага да разберем защо спокойните моменти могат да бъдат полезни за размисъл и осмисляне на преживяванията. Но има едно важно уточнение: изследванията върху тази мозъчна мрежа не доказват, че самата тишина автоматично подобрява паметта или стимулира творческото мислене. Почивката, липсата на разсейващи фактори и отсъствието на шум са свързани, но не са едно и също.

Може ли тишината да стимулира образуването на нови мозъчни клетки?

Един от най-интересните резултати, описани в научната литература, идва от изследване върху мишки, ръководено от Имке Кирсте и публикувано през 2013 г. в списание Brain Structure and Function. Учените сравняват ефектите на различни звукови условия – включително обичаен фонов шум, бял шум, звуци от малки мишки, музика на Моцарт и тишина.

Изследваните животни били излагани на съответните условия по два часа дневно. При анализа на мозъчната тъкан учените установили, че след седем дни именно групата, изложена на тишина, показва увеличение на броя на определени новообразувани клетки, включително незрели неврони в хипокампа – област, важна за ученето и паметта.

Резултатът е любопитен, защото поставя въпроса дали намалената звукова стимулация може да влияе върху процеси, свързани с развитието на нервните клетки. Това обаче не означава, че е доказано, че тишината създава нови мозъчни клетки при хората.

Изследването е проведено върху животни, а механизмът зад наблюдавания ефект остава неясен. Не е установено и че подобни промени водят до по-добра памет, по-висока интелигентност или възстановяване след мозъчно увреждане. Затова резултатите трябва да се разглеждат като отправна точка за бъдещи изследвания, а не като доказателство за лечебните свойства на тишината.

Десет минути тишина – полезен навик, но не и чудодейно средство

Няколко минути без музика, телевизор, телефон или постоянни известия могат да осигурят възможност за почивка от непрекъснатия поток от външни стимули. За някои хора подобен момент може да бъде подходящ за спокойно дишане, осъзнаване на телесните усещания и подреждане на мислите. При други прекаленото съсредоточаване върху вътрешните усещания може да засили тревожността или неприятните мисли. Ефектът зависи от човека и обстоятелствата.

Научните данни подкрепят идеята, че тишината и спокойната почивка заслужават внимание като част от изследванията върху човешкото възприятие и когнитивните процеси. Те обаче не доказват, че тишината буквално „рестартира“ мозъка или че десет минути са достатъчни за неговото възстановяване.

Основният извод е по-умерен, но не по-малко интересен: тишината променя условията, в които мозъкът работи, без да спира самата му дейност. Тя може да ни помогне да насочим вниманието си навътре, но конкретните ползи за паметта, нервните клетки и психичното благополучие зависят от множество фактори и все още се изследват.

Снимка: Unsplash

Виж още: Скалa, потънала на 90 километра под земната повърхност, разкри неочаквана загадка