Планетата Меркурий изглежда като негостоприемно място за живот, тъй като температурата на повърхността ѝ достига до 420 градуса по Целзий поради изключителната ѝ близост до Слънцето.

Но нови изследвания показват, че на най-малката планета в Слънчевата система има райони, в които може да има подходящи условия за оцеляване на биологичен живот.

Учени от Института за планетарни науки (PSI) в Аризона твърдят, че са открили доказателства за солени ледници на повърхността на планетата - региони, които са подобни на изключително суровите и богати на сол среди на Земята, където животът все още намира начин да съществува.

"Специфични солни съединения на Земята създават обитаеми ниши дори в някои от най-суровите среди, в които се срещат, като сухата пустиня Атакама в Чили", казва в изявление Алексис Родригес, учен от PSI и водещ автор на новата статия, публикувана в списание Planetary Science. "Тази посака на мислене ни кара да разсъждаваме за възможността за съществуването на подповърхностни области на Меркурий, които биха могли да бъдат по-приветливи от суровата му повърхност."

Сондата на НАСА "Месинджър" разкри, че планетата съдържа летливи съединения - като натрий, калий, сяра и хлор, - за които учените досега смятаха, че отдавна са се изпарили поради близостта на Слънцето и липсата на атмосфера на планетата.

Изследователите съсредоточиха проучването си върху два района на планетата - кратер от удар, наречен Радитлади, и район на северния полюс, наречен Бореалис Хаос.

От проучването на тези региони изследователите стигат до заключението, че значително количество от тези летливи съединения се намират в подземни форми, подобни на ледници, които се разкриват, когато астероид се удари в повърхността на планетата.

Учените предполагат, че тези слоеве от сол първоначално са се образували в далечното минало на планетата, когато вулкани са изпращали водни пари, съдържащи натрий, които са се кондензирали във временни водни басейни. След това Слънцето е изпарявало водата, оставяйки натрий, който се е натрупвал на слоеве в продължение на милиарди години.

Екипът предполага, че тези слоеве могат да съдържат доказателства за живот, подобно на суровите солени басейни на нашата планета, които могат да приютят микробен живот.

Освен тези летливи съединения и солни ледници скоро може да бъдат разкрити и други загадки. Учените нямат търпение сондата BepiColombo, съвместно усилие на Европа и Япония, да се насочи към планетата през 2025 г. и да започне да събира данни.

Снимка: Unsplash

Виж още: Америка може би е открита от хората 10 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега