Стивън Хокинг никога не е спирал с опитите да разгадае мистерията около черните дупки – малко преди смъртта си той все още се занимаваше с решаването на тези въпроси. Сега последният му изследователски труд по темата най-накрая е достъпен онлайн на уебсайта за предварителна публикация ArXiV. Трудът е озаглавен "Ентропия на черната дупка и лек пух" и е съсредоточен върху парадокса на черната дупка. Според съавтора на доклада Малкълм Пери парадоксът "може би е най-озадачаващият проблем във фундаменталната теоретична физика днес" и е занимавал покойния физик от десетилетия насам.

Информационният парадокс възниква от теоретичния аргумент на Хокинг през 70-те години, че черни дупки имат температура. Като такива, те трябва да се изпаряват с течение на времето, докато не остане нищо, освобождавайки енергията, наречена "Хокинг радиация". Прието е, че когато даден обект навлезе в черна дупка, “информацията“ за него се запазва завинаги на повърхността, дори той да изчезне от погледа ни. Ако обаче се изпари черната дупка, то тогава и тази информация ще изчезне. Това на свой ред създава парадокс, защото според правилата на квантовата физика информацията никога не може да бъде унищожена.

Странното на пръв поглед заглавие на доклада е препратка към физическата "теорема за липсата на коса" при черните дупки, където "косата" е метафора на информацията за материята, поглъщана от черната дупка без възможност тя да излезе обратно. Попадайки в чудовищната гравитация на черната дупка, с преминаването на граница, наречена "хоризонт на събитията", всяка частица се оказва във вечен плен.

В статията си той не решава парадокса изцяло, но набелязва вероятния път за неговото обяснение - чрез фотоните, обкръжаващи "хоризонта на събитията" на черната дупка. Хокинг и Пери наричат този специфичен облак от фотони "лек пух". По него може да се съди за ентропията на черната дупка - това е важен път към създаването на теория за квантовата гравитация, смятат учените.