От повече от четвърт век учените искат да изпратят робот, който да изследва спътника на Юпитер Европа. Сега това най-накрая се случва: космическият апарат, насочен към ледения свят, ще излети от космическия център „Кенеди“ с ракета на SpaceX още на 10 октомври. Мисията на NASA Europa Clipper ще прекара пет години и половина в плаване до Юпитеровата система и след това ще извърши близо 50 прелитания над загадъчната луна, за да изследва многобройните ѝ мистерии.

Сред основните загадки, които учените се надяват да разрешат, е дали Европа може да бъде обитаема - т.е. дали има вода, енергия и химически градивни елементи, необходими за съществуването на живота, какъвто го познаваме. Замръзналият свят е с приблизително същия размер като нашата Луна, но под ледената си повърхност крие огромен океан, който може да съдържа два пъти повече вода от всички океани на Земята, взети заедно. Това прави Европа важна цел за астробиолозите, които се надяват да научат дали съществуват живи организми извън нашата планета.

По време на първоначалния си тригодишен престой в орбита Europa Clipper ще осигури безпрецедентни гледки към повърхността на луната, ще получи информация за динамиката на ледената ѝ обвивка и ще определи дали от повърхността ѝ бликат впечатляващи гейзери, подобно на спътника на Сатурн Енцелад. Сондата ще даде възможност на изследователите да надникнат във вътрешните механизми на ледените океански светове, които може да съществуват в огромно количество в целия Космос.

„Никога досега не сме изпращали мисия, посветена на леден океански свят“, казва Кърт Нийбър, програмен учен за мисията в NASA. „Очакват ни толкова много открития, че ще бъде фантастично.“

Италианският астроном Галилео Галилей открива Европа и три от сходни луни през 1610 г., когато насочва телескопа си към Юпитер и вижда четири ярки точки около гигантската планета. Първите ни наблюдения отблизо са през 1979 г., когато сондите „Вояджър“ на NASA преминават покрай Юпитер и заснемат многобройните му спътници. „Вояджър 2“ направи снимки с висока разделителна способност на външната повърхност на Европа, които показаха, че тя е пълна с дълги, неправилни пукнатини и е сравнително лишена от кратери - което показва, че повърхността е млада и вероятно геологически активна.

През 1996 г. мисията „Галилео“ на NASA прелетя покрай Европа и изпрати обратно някои изключително любопитни данни: очевидно тази малка замръзнала луна притежава магнитно поле - нещо, което обикновено се среща само при по-големи тела като Земята. Космическият физик Маргарет Кивелсон и нейните колеги показаха, че магнитното поле на Юпитер би могло да генерира такова на Европа, ако луната има гигантски глобален океан от течна солена вода под кората си.

„Всички бяха подобаващо скептични“, казва Нийбър. „Маргарет изложи предположенията си, математиката си, логиката си и тази удивително блестяща жена убеди всички, че е права.“

За пръв път учените разполагат с доказателства за съществуването на леден океански свят - категория, към която вече се отнасят сродните на Европа Калисто и Ганимед, както и Енцелад и Титан на Сатурн и Тритон на Нептун. Сондата „Галилео“ също така показа, че огромни петна от червеникав органичен материал, съдържащ въглерод, покриват повърхността на Европа - изкушаващи намеци, че под студената ѝ повърхност може да се крие среда, подходяща за живот.

Космическият апарат Clipper е най-големият планетарен изследовател, който NASA някога е създавала, със слънчеви панели с размерите на баскетболно игрище. Роботът носи набор от девет най-съвременни инструмента, всеки от които ще записва данни, докато сондата преминава покрай Европа.

Clipper няма да обикаля около самата Европа заради огромното магнитно поле на Юпитер - около 20 000 пъти по-силно от това на нашата планета. Радиацията на полето би изпържила всяка електроника, която остане твърде дълго под негово влияние (и може да придаде на луната синьо или зелено сияние). Но космическият апарат ще навлиза и излиза от радиацията, за да направи снимки с висока резолюция на 95% от външната повърхност на луната, като понякога ще се приближава само на 25 км от повърхността. Тези снимки ще ни дадат най-подробната карта на Европа досега.

Снимка: NASA/JPL-Caltech

Виж още: Unicode 16.0 доведе броя на емоджитата до внушителните 154 998 изображения