Нов хуманоиден робот, разработен от изследователи от Корейския институт за напреднали науки и технологии (KAIST), демонстрира редица усъвършенствани движения на долната част на тялото, от бягане с висока скорост до емблематичния танц „лунна походка“ на Майкъл Джексън.

Видеото, публикувано от Катедрата по машинно инженерство и Центъра за изследване на хуманоидни роботи на KAIST, подчертава стабилността, адаптивността и способността на робота да се движи в сложни среди без сензори, базирани на зрението.

Двуминутната демонстрация започва с краката на робота, които се плъзгат назад в последователност от лунни стъпки върху конвейерна платформа. След това преминава в поредица от ходови изпълнения, като първо върви плавно със скорост 0,98 метра в секунда, преди да ускори до 2,6 метра в секунда и да достигне 3,3 метра в секунда.

Тези скорости се превръщат в максимална способност за бягане от около 12 км/ч.

Видеото показва още как роботът издържа тест за възстановяване след тласък, при който се виждат само долната част на тялото, краката, бедрата и кръста му. Въпреки че е ритнат и избутан от равновесие, роботът успява не само да се стабилизира, но и да се върне на пътя си, без да падне.

Това подчертава способността на системата да поддържа равновесие при външни смущения, което е ключово изискване за използването ѝ в реалния свят.

Адаптивността на робота се тества допълнително в изпитания за „сляпо ходене“, при които той се движи между препятствия без да използва камери или сензори, базирани на зрението. Вместо това, той разчита на вътрешни сензори и научен контрол.

По време на теста, роботът успешно преминава през произволно разположени отломки, изкачва и слиза стъпала без затруднения. Той демонстрира и „патешко ходене“, като сгъва коленете си дълбоко, докато се движи напред.

В допълнение към тези тестове, видеото показва робота, който изпълнява скокове с изпънати крака с впечатляваща синхронност. Това упражнение, често използвано от спортистите за сила и координация, подчертава способността на робота да държи краката си неподвижни и да генерира инерция напред с всеки скок.

Поредицата завършва с по-дълга „лунна походка“, подчертаваща прецизността на системата за управление, задвижвана от изкуствен интелект.

Хуманоидът е проектиран да прилича на възрастен човек, с височина 165 сантиметра и тегло 75 килограма. Той може да се справя с препятствия като бордюри, стъпала и разлики във височината до 30 сантиметра.

Изследователският екип подчерта, че всички основни компоненти, включително двигатели, редуктори и моторни драйвери, са разработени в компанията, което им дава технологична независимост.

Движението на робота се задвижва от контролер с изкуствен интелект, обучен с алгоритъм за усилващо обучение във виртуална среда. Преодолявайки типичната „разлика между симулацията и реалността“, екипът е позволил на хуманоида да се представя надеждно в физически тестове.

Снимка: Unsplash

Виж още: Тази ДНК касетка може да съхранява огромни обеми данни за хиляди години