Изследователи от Каролинския институт и Колумбийския университет са открили, че сърцето притежава свой собствен „минимозък“ - независима нервна система, която регулира сърдечния ритъм. Тази система е много по-сложна и разнообразна, отколкото се предполагаше досега. Постигането на по-задълбочени познания за нейното функциониране може да проправи пътя към иновативни лечения на сърдечни заболявания. Изследването, проведено с помощта на зебра като модел, е описано подробно в Nature Communications.
Дълго време се е смятало, че сърцето се контролира единствено от автономната нервна система, която предава сигнали от мозъка. Невронната мрежа на сърцето, която е вградена в повърхностните слоеве на сърдечната стена, се е считала за проста структура, която предава сигналите от мозъка. Последните изследвания обаче показват, че тя има по-напреднала функция от тази.
Учените вече знаят, че сърцето има собствена сложна нервна система, която е от решаващо значение за контрола на ритъма му.
„Този „малък мозък“ играе ключова роля в поддържането и контролирането на сърдечния ритъм, подобно на начина, по който мозъкът регулира ритмични функции като придвижване и дишане“, обяснява Константинос Ампацис, главен изследовател и доцент в Катедрата по неврология в Каролинския институт, Швеция, който ръководи проучването.
Изследователите идентифицират няколко вида неврони в сърцето, които имат различни функции, включително малка група неврони със свойства на пейсмейкъри. Откритието оспорва сегашното виждане за това как се контролира сърдечният ритъм, което може да има клинични последици.
„Бяхме изненадани да видим колко сложна е нервната система на сърцето“, казва Константинос Ампацис. „По-доброто разбиране на тази система би могло да доведе до нов поглед върху сърдечните заболявания и да помогне за разработването на нови методи за лечение на заболявания като аритмиите.“
Изследването е проведено върху зебра - животно, което показва силни прилики с човешкия сърдечен ритъм и цялостната сърдечна функция. Изследователите са успели да картографират състава, организацията и функцията на невроните в сърцето, като са използвали комбинация от методи като секвениране на РНК на една клетка, анатомични изследвания и електрофизиологични техники.
„Сега ще продължим да проучваме как мозъкът на сърцето взаимодейства с истинския мозък, за да регулира сърдечните функции при различни условия, като например физически упражнения, стрес или заболяване“, казва Константинос Ампацис. „Целта ни е да идентифицираме нови терапевтични цели, като проучим как нарушенията в невронната мрежа на сърцето допринасят за различни сърдечни нарушения.“
Снимка: Unsplash
Виж още: Забравете за черните дупки - белите дупки са истинската мистерия на вселената