Изследователи предложиха "липсващ" научен закон за еволюцията на живота, минералите, планетите, звездите и почти всичко останало във Вселената.

Този нов закон идентифицира "универсални концепции за подбор", които карат системите да еволюират, независимо дали са живи или не. Той разглежда тенденцията естествените системи във Вселената да стават все по-сложни с течение на времето.

Изследователският екип, стоящ зад закона, който включва философи, астробиолози, теоретичен физик, минералог и специалист по данни, го нарича "закон за нарастващата функционална информация".

"Това беше истинско сътрудничество между учени и философи за решаване на една от най-дълбоките загадки на Космоса: защо сложните системи, включително животът, еволюират към по-голяма функционална информация с течение на времето?", казва в изявление съавторът на изследването Джонатан Лунин, професор по физика в Университета Корнел.

Научните закони са описания на наблюдаваните явления. Те не обясняват защо тези явления съществуват или какво ги причинява, но развиват научното ни разбиране и дават отправна точка за бъдещи изследвания.

Новият закон гласи, че "функционалната информация на една система ще се увеличи (т.е. системата ще еволюира), ако различни нейни конфигурации са подложени на селекция за една или повече функции", пишат изследователите.

Законът се прилага за системи, които се формират от множество компоненти - като атоми, молекули и клетки - които могат да бъдат подреждани и пренареждани многократно и да приемат множество различни конфигурации, се посочва в становището. Законът също така гласи, че тези конфигурации се избират въз основа на функцията и само някои от тях оцеляват.

Разширявайки теорията на Дарвин за еволюцията, изследователите твърдят, че неживите системи също еволюират, когато нова конфигурация от компоненти работи и подобрява функцията. Според изявлението един от примерите за функцията е стабилността.

Научната общност реагира на този нов закон. В коментар на изявлението на Научната лаборатория за Земята и планетите "Карнеги" във Вашингтон, окръг Колумбия, теоретичният биолог Стюарт Кауфман, почетен професор по биохимия и биофизика в Университета на Пенсилвания, заяви, че изследването е "превъзходна, смела, обширна и трансформираща статия", а Милан Чиркович, професор изследовател в Астрономическата обсерватория в Белград, нарече изследването "полъх на свеж въздух, който духа над трудния терен на триединството на астробиологията, науката за системите и еволюционната теория".

Въпреки това не всички са толкова доволни от закона, включително астрономът Мартин Рийс, почетен професор по космология и астрофизика в Университета в Кеймбридж.

"Като се има предвид огромното пространство и време, както и законите на физиката и химията, в неживия свят ще се появи все по-голямо разнообразие от материали, среди и структури", казва Рийс. "Но не виждам, че това трябва да е проява на някакъв нов основен принцип, аналогичен на ролята на Дарвиновия подбор чрез наследяване в биологичния свят."

Снимка: Unsplash

Виж още: Кой промени социалните мрежи?