Изследванията върху еволюцията са... най-малкото постоянно развиващи се. Според проучване, публикувано в списание Nature Genetics, нов метод за моделиране на геномни данни наскоро е установил разцепление в произхода на съвременния човек (Homo sapiens). Разделянето е станало преди повече от 1.5 милиона години, когато прародителят на съвременните хора се е отделил от неизвестна популация. Двете групи в крайна сметка са се слели отново, а загадъчната популация може да е увеличила мозъчната ни функция, сочи проучването.

„Въпросът за това откъде идваме е вълнувал хората в продължение на векове“, казва в изявление Тревър Къзънс, първи автор на изследването. „Дълго време се предполагаше, че сме еволюирали от една единствена непрекъсната родова линия, но точните подробности за нашия произход са неясни.“

В проучването са използвани нови техники за моделиране, за да се анализират огромни количества данни от проекта „1000 генома“ и от проекта за разнообразие на човешкия геном. В крайна сметка се очертават две прародителски популации, които изследователите изобретателно наричат популация А и популация Б. След като групите се разделят (припомняме, че това е станало преди малко повече от 1.5 милиона години), проучването установява, че популация А е преживяла „тясно място“, или драстичен спад в размера на популацията и генетичното разнообразие. В крайна сметка обаче популация А се възстановява и от нея се отделят групи като неандерталците и денисовците.

Изследователите смятат, че двете популации са се сближили отново преди около 300 000 години. Генетичният анализ показва, че популация А е допринесла за около 80% от генома на съвременните хора, а популация Б - за около 20%. Това генетично смесване е особено значимо в сравнение с други случаи на кръстосване. Например предишни изследвания са показали, че неандерталците са се смесили с Хомо сапиенс преди около 50 000 години. Но ДНК на неандерталците съставлява по-малко от 2% от генома на съвременния човек.

Интересно е, че гените, които популация В е допринесла - особено „тези, свързани с мозъчната функция и нервната обработка“, - биха могли да изиграят решаваща роля в човешката еволюция. Генетичният материал на популация В е намалил способността на индивидите да имат деца, но „геномът е сложно място и региони извън гените все още могат да правят важни неща“, казва Къзънс пред Live Science.

За съжаление изследователите не успяха да проведат своите модели върху наличните набори от данни за неандерталци и денисовци, което продължава да бъде предизвикателство за научните изследвания.

„Фактът, че можем да реконструираме събития отпреди стотици хиляди или милиони години само като разглеждаме ДНК днес, е изумителен“, казва в изявлението Айлуин Скали, съавтор на изследването. „И ни казва, че нашата история е много по-богата и сложна, отколкото сме си представяли.“

Екипът предполага, че откритията им могат да допринесат за разбирането на еволюцията в по-широк план освен за човешката история.

„Това, което става ясно, е, че идеята за видовете, еволюиращи в чисти, ясно обособени линии, е твърде опростена“, завършва Къзънс. „Кръстосването и генетичният обмен вероятно са изиграли основна роля за появата на нови видове многократно в цялото животинско царство.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Наистина ли има 8.2 млрд. души на Земята? Проучване показва, че има огромна грешка в изчисленията