Скорошно проучване, ръководено от Раджендра Гупта, професор по физика в Университета на Отава, предполага, че Вселената може да е два пъти по-стара, отколкото предполагат сегашните оценки. Това изследване, публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, оспорва установените космологични модели, като предлага Вселената да е на 26.7 милиарда години вместо на общоприетите 13.8 милиарда години. Откритията на Гупта предлагат потенциално решение на различни неразрешени астрономически загадки, като например съществуването на зрели галактики, наблюдавани малко след Големия взрив, и звезди, които изглеждат по-стари от самата Вселена.

В продължение на десетилетия учените са оценявали възрастта на Вселената чрез изследване на далечни звезди и червеното отместване на светлината, като са стигнали до заключението, че Вселената се е появила преди около 13.8 млрд. години. Моделът Lambda-CDM, който съчетава елементи като тъмна енергия и студена тъмна материя, е в основата на тези изчисления. Неотдавнашните наблюдения от космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) обаче поставиха този модел под съмнение. JWST откри изненадващо зрели галактики, които се появяват само 300 млн. години след Големия взрив, с маса и структура, които обикновено се свързват с милиарди години еволюция. Освен това звезди като Метузела изглеждат по-стари от самата Вселена, което поставя под въпрос сегашното ни разбиране за космическите срокове.

За да се справи с тези аномалии, Гупта се връща към една стара идея: теорията на Цвики за „уморената светлина“. Тази теория, предложена от астронома Фриц Цвики през 20-те години на миналия век, предполага, че светлината от далечни галактики се измества към червено, тъй като фотоните губят енергия на огромни разстояния. Въпреки че първоначално тази идея е отхвърлена поради противоречия с данните от наблюденията, Гупта открива, че съчетаването ѝ с концепцията за разширяваща се Вселена може да даде по-различно обяснение на червеното отместване. При този хибриден модел червеното отместване е резултат както от загубата на енергия на фотоните, така и от космическото разширение, което предлага алтернатива на стандартното тълкуване на червеното отместване.

В допълнение към теорията на уморената светлина Гупта използва концепция, предложена от физика теоретик Пол Дирак, включваща променящи се „константи на свързване“. Това са фундаментални физични константи, които определят взаимодействията между частиците, и Дирак предполага, че те могат да се променят с течение на времето. Гупта твърди, че ако се позволи на тези константи да еволюират, това би могло да удължи времето за формиране на галактиките. Този подход би могъл да обясни защо галактиките, наблюдавани от JWST, изглеждат толкова зрели въпреки ранната им поява в хронологията на Вселената, тъй като тези еволюиращи константи биха осигурили допълнително време за космическото развитие.

Проучването на Гупта също така предполага преразглеждане на традиционното тълкуване на космологичната константа, която представлява тъмната енергия - сила, за която се смята, че движи ускореното разширяване на Вселената. Вместо фиксирана константа Гупта предлага модел, в който тази константа отчита променящите се константи на свързване. Тази нова интерпретация може да отговори на неочаквано малките размери на ранните галактики, като предостави по-адаптивна рамка за разбиране на космическото разширение и еволюция.

Това новаторско изследване не само предлага нова перспектива за възрастта на Вселената, но и дава потенциално решение на няколко отдавнашни космически загадки. Ако бъде потвърден от по-нататъшни изследвания, моделът на Гупта може да доведе до значителна промяна в разбирането ни за Вселената, откривайки нови посоки за изследване на космическия произход и еволюция.

Снимка: Unsplash/NASA’s James Webb Space Telescope

Виж още: Парализиран мъж управлява виртуален дрон с мисловен контрол благодарение на мозъчен имплант (ВИДЕО)