През по-голямата част от миналия век един въпрос тормози човечеството: какво ще се случи след ядрена война?

Учени, специалисти по климата, създадоха ужасяваща симулация, за да намерят отговори, публикувани в списанието Nature Food тази седмица, и резултатите не са нищо по-малко от апокалиптични.

Вълните на ужаса биха били почти невъзможни за разбиране. Смърт на кота нула на километри наоколо. Глад. Радиация. Разрушаване на климата. Всичко е там и всичко е толкова ужасяващо, колкото можете да си представите.

Както изследователите от Rutgers отбелязват в своето проучване, дори не е задължително две глобални суперсили да доведат до масова смърт.

Ако някоя страна с ядрено оръжие нападне друга с ядрено оръжие - учените използват продължителния геополитически спор между Индия и Пакистан за района на Кашмир като пример, - те не само ще убият безброй хора на и около мястото на тяхната цел, но и саждите от детонациите биха причинили такова опустошение на глобалния климат, че повече от пет милиарда души биха били изложени на риск от смърт. За перспектива това е повече от половината световно население.

Въпреки че всичко това звучи като „библейска чума“, академичната симулация на Rutgers за климата се основава на науката за атмосферата. Саждите от взрива и остатъците от изгаряне може да са достатъчни, за да обградят частично или напълно планетата, установи проучването, което от своя страна ще доведе до допълнително глобално охлаждане и ще навреди толкова сериозно на селското стопанство, че ще има намаляване на производството на храна навсякъде между 7 и 90 процента, в зависимост от размера на ядрения конфликт.

Една война с размерите на конфликт между Индия и Пакистан би изхвърлила между пет и 47 милиона тона сажди в атмосферата. Ако САЩ и Русия воюват, това ще освободи 150 милиона тона сажди, намалявайки глобалните доставки на храна с 90 процента. Това ниво на глад би довело до смърт в невероятен мащаб през първите три до четири години след войната и би увеличило броя на смъртните случаи от взривовете и последиците от тях.

Въпреки че тези ужасяващи сценарии са абсолютно кошмарни, изследователите отбелязаха няколко уговорки. Първо, че симулацията изисква много опростявания и презумпции за това, как глобалните вериги за доставка на храни биха реагирали по време на ядрената зима. И второ, дори при най-лошия сценарий има региони, които биха могли да се справят по-добре от други, като Австралия изглежда е първенец, съдейки по картите за прогнозиране на опустошенията.

Снимка: Unsplash

Виж още: Вървим към шестото масово изчезване на видове от планетата