Неотдавнашно проучване моделира катастрофалното въздействие на ядрената зима върху световното производство на царевица.

Ядрена зима е опасно явление, което може да настъпи след мащабна ядрена война. Ако някога се стигне до такава война, възникналите пожари ще изхвърлят огромни количества дим и сажди в атмосферата. Този гъст тъмен облак ще действа като глобално одеяло, което ще блокира слънцето.

В резултат на това ще настъпи драстичен спад в глобалните температури, който може да продължи повече от десетилетие. С този спад по-голямата част от селското стопанство, както го познаваме, ще изчезне, оставяйки оцелелите да се сблъскат с широко разпространен глад.

Екип от Университета на Пенсилвания се вгледа в това мрачно бъдеще.

Те моделираха как различни сценарии за ядрена зима биха могли да повлияят на глобалното производство на царевица, която е една от най-широко отглежданите зърнени култури по целия свят.

„Ние симулирахме производството на царевица в 38 572 места при шест сценария за ядрена война с нарастваща тежест – с привнасянето на сажди в количество от 5 до 165 милиона тона“, казва Юнинг Ши, първи автор и асоцииран изследователски професор в Катедрата по растителни науки на Университета на Пенсилвания.

„Това проучване разширява разбиранията ни за глобалната устойчивост и адаптация на селското стопанство в отговор на катастрофални климатични сътресения“, продължава Ши.

Резултатите показват, че регионална ядрена война може да изхвърли около 5.5 милиона тона сажди в атмосферата. Това може да намали годишното производство на царевица в световен мащаб със 7%.

Това може да не звучи катастрофално, но дори и 7% спад би имал сериозно въздействие върху глобалната продоволствена система и икономика, като би довел до ескалиране на продоволствената несигурност и глада за милиони хора. Освен това голяма световна война би могла да доведе до 80% спад в годишните добиви на царевица, което би изхвърлило огромните 165 милиона тона сажди в атмосферата.

Симулациите бяха осъществени благодарение на агроекосистемния модел Cycles.

Този модел използва високопроизводителни изчислителни системи, за да проведе подробни, многогодишни симулации на растежа на културите, като точно проследява как въглеродът и азотът се движат през почвата, растенията и атмосферата.

Изследователите взеха предвид и друг ужасяващ фактор: UV-B радиацията.

Ядрена война би освободила азотни оксиди в стратосферата, бързо унищожавайки озоновия слой – естествения UV щит на нашата планета. Това би освободило вредна UV-B радиация, увреждаща растителната тъкан и оказваща допълнително влияние върху производството на храни. Изследователите изчислиха, че UV-B радиацията би могла да доведе до допълнително намаление на производството на царевица със 7%, което би довело до най-лошия сценарий с общо намаление от 87%. Те прогнозират, че тази радиация би достигнала пика си шест до осем години след глобална война.

Има ли надежда? Екипът учени предлага лъч надежда.

Те твърдят, че настоящите сортове царевица ще бъдат унищожени, но използването на по-бързорастящи, адаптирани към студа култури би могло да увеличи глобалното производство на храни с 10% в сравнение с това, ако не се предприеме нищо. Освен това те предлагат „комплекти за селскостопанска устойчивост“.

Това са предварително подготвени комплекти, съдържащи семена, специфични за региона и климата, за сортове култури, които могат да виреят в по-хладни условия с по-къси вегетационни периоди.

„Тези комплекти биха помогнали за поддържане на производството на храни през нестабилните години след ядрена война, докато веригите за доставки и инфраструктурата се възстановят“, завършва Армен Кеманян, професор по производствени системи и моделиране и съавтор.

Снимка: Unsplash

Виж още: Най-бързо продаваната конзола: ако още не сте си купили Nintendo Switch 2, в САЩ нямат тази дилема