Вътрешното ядро на Земята наскоро е спряло да се върти и сега може да обръща посоката на своето въртене, твърди изненадващо ново проучване, което изследва най-дълбоките части на нашата планета със сеизмични вълни от земетресения.

Плашещите резултати предполагат, че центърът на Земята спира и обръща посоката на периодичен цикъл, продължаващ около 60 до 70 години – откритие, което може да разреши дългогодишни мистерии относно климата и геоложките явления, случващи се в подобен период от време и засягащи живота на нашата планета.

Разбира се, трябва да се отбележи, че това е повече или по-малко сюжетът на филма от 2003 г. The Core, но няма нужда да се притеснявате за предотвратяване на предстоящ апокалипсис чрез ядрено унищожаване на центъра на Земята. Докато въртенето на ядрото влияе върху околната среда на земната повърхност, учените смятат, че този периодичен „превключвател“ на въртенето е нормална част от неговото поведение, което не представлява риск за живота на нашата планета.

Вътрешното ядро на Земята е твърда метална топка, която е 75% от размера на Луната. Тя може да се върти с различни скорости и посоки в сравнение с нашата планета, тъй като е сгушена в течно външно ядро, но учените не са сигурни точно колко бързо се върти или дали скоростта ѝ варира с времето.

Разположено на около 5000 км под краката ни, ядрото изпитва толкова силен натиск, че вероятно е горещо като повърхността на Слънцето. Тъй като е толкова отдалечено и трудно за изучаване, вътрешното ядро остава една от най-слабо разбраните среди на нашата планета, въпреки че е ясно, че играе роля в много процеси, които правят нашия свят обитаем за живот, като например генерирането на земното защитно магнитно поле, което блокира вредното лъчение да достигне повърхността.

Сега Ю Янг и Сиандон Сонг, двойка изследователи от лабораторията SinoProbe на Пекинския университет към Училището за земни и космически науки, са уловили „изненадващи наблюдения, които показват, че вътрешното ядро почти е спряло да се върти през последното десетилетие и може да търпи обрат“ според проучване, публикувано наскоро в Nature Geoscience.

„Има две основни сили, действащи върху вътрешното ядро“, казват Янг и Сонг в имейл до Motherboard. „Едната е електромагнитната сила. Магнитното поле на Земята се генерира от движение на течности във външното ядро. Очаква се магнитното поле, действащо върху металното вътрешно ядро, да задвижи вътрешното ядро да се върти чрез електромагнитно свързване. Другото е силата на гравитацията. Мантията и вътрешното ядро са силно хетерогенни, така че гравитацията между техните структури има тенденция да привлича вътрешното ядро до позицията на гравитационно равновесие, така нареченото гравитационно свързване.“

„Ако двете сили не са балансирани, вътрешното ядро ще се ускори или забави“, добавят те. „Както магнитното поле, така и въртенето на Земята имат силна периодичност от 60–70 години. Вярваме, че предложените 70-годишни колебания на вътрешното ядро се задвижват от електромагнитните и гравитационните сили.“

Сонг е прекарал десетилетия в опити да разгадае мистериите на вътрешното ядро, изучавайки сеизмични вълни, които преминават през този далечен регион. Той беше част от екипа, който за първи път докладва доказателства за въртенето на вътрешното ядро през 1996 г. чрез измерване на леки времеви промени в тези вълни, които се генерират от земетресения.

Оттогава обаче произходът на времевите промени е въпрос на дебат в геонаучната общност, тъй като някои учени смятат, че вълновите модели възникват от явления на границата между външното и вътрешното ядро.

„Някои изследователи все още твърдят, че временните промени не идват от ротацията на вътрешното ядро, а от локализирана деформация на границата на вътрешното ядро“, посочват Янг и Сонг. С новото си проучване двойката се опита да събере повече данни за по-дълъг период от време, за да тества различни модели.

За тази цел екипът изследва сеизмичните вълни, които преминават през вътрешното ядро, причинени от земетресения, настъпили от 60-те години на миналия век. По-специално те са търсили „двойни“ събития, които са повтарящи се земетресения с почти идентични вълнови форми при общи приемници. Чрез анализиране на леките времеви промени между тези дублети Янг и Сонг успяха да изследват въртенето на вътрешното ядро.

Както се оказа, времевите промени достигнаха минимум около 2009 г., което предполага, че вътрешното ядро е спряло въртенето си по това време, създавайки сеизмични наблюдения, които изглеждат по-статични. Екипът е още по-изумен, когато идентифицира подобна повратна точка в началото на 70-те години, намеквайки, че ядрото спира и обръща въртенето си на периодичен цикъл.

„Нашите резултати допълнително подкрепят ротацията на вътрешното ядро и което е по-интересно, разкриват многодесетилетния модел на ротация“, категорични са Янг и Сонг пред Motherboard.

Резултатите предлагат безпрецедентен поглед върху горящата вътрешност на нашата планета: регион, който продължава да избягва ясно обяснение и също така има големи последици за разбирането на познатия свят, който обитаваме на повърхността на Земята.

Например екипът отбелязва, че същият цикъл от няколко десетилетия е наблюдаван и в климатичната система на Земята, тъй като глобалните средни температури и покачванията на морското равнище изглежда се колебаят на всеки 60 до 70 години. Продължителността на деня на Земята, която се измества леко с времето, също изглежда синхронизирана с предложения цикъл. Поради тази причина новите открития може да предполагат динамични взаимодействия между най-дълбоките и най-плитките слоеве на твърдата земна система.

Примамливо е да си представим, че нашите най-обикновени преживявания – като продължителността на дните ни и климатичните модели, които ръководят нашето местно време – могат да бъдат изваяни от ротационните цикли на странна метална топка в центъра на нашия свят. Разплитането на тези нюанси ще изисква нови модели и непрекъснати наблюдения на енигматичното централно царство на Земята.

Следващите стъпки са „да се изградят количествени модели на физическите механизми на системата с много десетилетни колебания“ и „да се наблюдава как се променя ротацията в бъдеще“, завършват Янг и Сонг.

Снимка: shutterstock

Виж още: Астрономи уловиха радиосигнал от древна галактика на рекордно голямо разстояние