В следващите няколко години над 20 милиона души ще заменят добрите стари компютри с конзоли като основна платформа за игри. Или поне така твърдят последните пазарни анализи. Което означава, че всеки от тях вероятно ще играе на телевизора в хола, а не на монитора в работния си кабинет. Използването на тв панел вместо класически РС монитор има редица несравними предимства. Част от тях са видими с просто око (значително по-големият диагонал например), а други изискват малко по-подробно запознаване с техническите спецификации на всеки модел. Следващите няколко основни съвета ще ви помогнат да се ориентирате по-точно, в случай че сте решили да изберете най-подходящия за вас телевизор за видеоигри.

Бърз, по-бърз, най-бърз… за игри!

Отправната точка при избора на телевизор за повечето хора е качеството на картината. Не казвам, че това не е важно, но ако разглеждате нещата от чисто геймърска гледна точка, първия съвет е да започнете от т.нар. показател за „входен лаг“. Става дума за времето за закъснение, което се получава от момента на „излизане“ на сигнала от конзолата (или РС-то) до достигането му към свързания телевизор и оттам –случващото се на екрана. Ако входната латентност на съответния модел тв е прекалено голяма, то при по-динамичните сцени в игрите (например екшъни от първо лице или рейсинг заглавия) това може да създаде проблеми. Защото ще забави времето ви за реакция – от момента, в който натискате клавиша на геймпада или клавиатурата, минава определено време, докато съответното действие в играта може да се извърши. И това вече ви прави „по-бавни“ в реакциите. По принцип всеки модел с латентност под 30 милисекунди е подходящ за гейминг, но, разбира се, колкото по-нисък е този показател, толкова по- добре. Имайте предвид, че входният лаг на модерните телевизори варира в изключително широки граници в зависимост от избраните настройки – обикновено най-висок, когато искате максимално качество на картината (4К резолюция, 60 херца честота на опресняване плюс HDR), а най-нисък е в стандартен или игрален режим (ако има такъв).

Типът дисплей (матрица)

От него до голяма степен зависи какво качество на картината може да очаквате от гледна точка на богатство на цветовъзпроизвеждане, зрителни ъгли, детайл и ниво на контраста. Днес на пазара доминират две основни технологии – LED (панели, използващи класически светодиоди) и OLED (разчитащи на органични диоди). Основната разлика между двете технологии е, че при OLED панелите всеки пиксел активно излъчва светлина, докато LED матрицата разчита на допълнителна LED подсветка за осветяване на пикселите. Това означава, че при OLED панела, когато отделният пиксел (точка от екранната матрица) е изключен, той не излъчва никаква светлина, докато при LED дисплеите винаги има някакво „изтичане на светлина“ от разположената зад екрана подсветка. В резултат само OLED панелите могат да осигурят истинско черно (пълно отсъствие на светлина), докато при LED матриците дори от най-висок клас „черното“ обикновено представлява ниво на тъмносиво, но никога не и напълно черно. Разбира се, най-високо качество на картината предлагат телевизорите с OLED дисплей, но се пригответе да заплатите за тях доста солена цена (от порядъка на поне 2500–3000 лева за „достъпен“ модел с диагонал 55 инча). LED телевизорите са чувствително по-евтини, а цените им стартират от 800–1000 лева за 55-инчов модел от среден клас. Вариантите с по-съвършени технологии за подобряване на изображението, като фирмената QLED на Samsung например, обаче са доста по-високи – 2500–3000 лева. Сигурно вече се чудите защо изобщо включваме LED моделите като опция? Всъщност те се предлагат в доста по-разнообразни размери, могат да се похвалят с най-добрите показатели за входен лаг и често са по-ярки (800–1000 кандели на квадратен метър и повече при моделите от висок клас). Имайте предвид, че показателят за максимална яркост е от изключително значение, що се отнася до реализацията на HDR (висок динамичен диапазон) ефект. Колкото по-висок е той, толкова по-впечатляващо е и HDR изображението. Цветната дълбочина е друг важен показател за всяка матрица – от нея зависи какъв спектър на възпроизвеждане може да ви предложи.

Днес повечето телевизори използват панели с поне 8-битов цвят (16 милиона различни нюанса), но най-качествените модели използват 10-битови матрици (над 1 милиард цвята) или 8 бита + FRC (т.е. 8-битова, емулираща 10 бита). Ако целта ви е максимално качество на картината, нашият съвет е да изберете модел с най-добрата комбинация от пикова яркост и дълбочина на цвета, който се вмества в бюджета ви.

Връзките, STUPID!

В никакъв случай не пренебрегвайте момента с интерфейсните опции, предлагани от модела, който ви е харесал. Търсете телевизор с максимален брой HDMI 2.0 входове – най-новата версия на стандарта, гарантираща поддръжка на 4К/60 Hz сигнал с HDR. Повечето стандартни модели разполагат с най-много 2 такива порта, което означава, че ако включите към телевизора си конзола и РС, всяко следващо устройство остава „навън“. Видът на кабела, който използвате за връзка, също е от значение. Имайте предвид, че за да прехвърляте видеосигнал с 4К/60 Hz качество, плюс HDR и аудио, кабелът за свръзка трябва да осигури пропускателен капацитет от поне 18 Gbps. За най-новия, 8К стандарт изискванията са почти 3 пъти по-високи – до 48 Gbps.

Това означава, че HDMI кабелите, които използвате, трябва да са поне HDMI 2.0 сертифицирани, а още по-добре, ако предлагат поддръжка за най-новите версии на стандарта – 2.0а или 2.1. Така ще сте сигурни, че и в близко бъдеще няма да имате проблеми с провеждания от тях сигнал.

Виж още: Ето кои са новите OLED телевизори от Philips, които ще може да си купим след броени дни