Кога по-малко е повече?

Широко разпространено (и до голяма степен погрешно) разбиране, особено сред начинаещите любители на фотографията, е, че използването на по-добра (да се чете „по-скъпа“) техника автоматично води до снимки с по-високо качество.
Макар да изглежда на пръв поглед логично, това заключение е по-скоро мит, отколкото неоспорим факт. В повечето случаи покупката на камера или обектив от по-висок клас безспорно ще увеличи спектъра от креативни възможности, но (както нееднократно сме уточнявали) няма по-магически начин да ви превърне в по-добри фотографи.

Ако все пак установите, че изкушени от щедрите маркетингови обещания на големите производители на фотографска техника, се замисляте за поредния ъпгрейд, съветът ни е да устоите на първоначалния импулс. Преди да се разделите със солидна сума пари, си задайте въпроса: „Използвам ли максимално възможностите на техниката, с която разполагам в момента?“ В случай че не сте съвсем сигурни в отговора, то може би е по-добре да инвестирате малко време и усилия именно в тази насока. В противен случай рискувате да останете разочаровани от покупката си – особено ако установите, че с новото си, скъпо тяло или обектив снимате също толкова добре (или също толкова зле), колкото и със старото.
С особена сила това важи по-скоро за обективите, отколкото за камерата, с която ги използвате.

Всеизвестен фотографски факт е, че в съвременния дигитален свят обективът и неговите специфични оптични качества са от по-голямо значение за крайния продукт (снимка), отколкото апаратът. Нещо повече – съчетание от супер скъпо тяло от висок клас с евтин обектив често ще ви даде по-лоши резултати, отколкото относително скромна камера в комбинация с наистина добър обектив.
Дори и по-евтините, масови (наричани често „китови“) обективи могат да ви изненадат с възможности, стига обаче да се научите да се възползвате максимално от тях. Ето ви няколко полезни насоки в това отношение, които ще ви помогнат да получите най-доброто от техниката, с която вече разполагате.

Блендата е важна!

... а важността й се определя най-вече от факта, че тя е един от основните креативни инструменти в палитрата на фотографа. Приемаме, че не сте съвсем начинаещи и се чувствате относително комфортно с идеята за така наречения „триъгълник на експозицията“ – магическото съчетание от бленда, скорост на затвора и показател за светлочувствителност на сензора (ISO).
При равни други условия (т.е. фиксирана стойност на ISO и скорост на затвора) използването на различни бленди може да промени един от най-ключовите параметри на една фотография – така наречената дълбочина на полето, определяща зоната от кадъра с приемливо рязък фокус пред и зад действителната фокусна точка. По-просто казано, изборът на различни бленди диктува каква част от снимката ви ще е рязко фокусирана и каква не.

Правилото гласи, че колкото повече затваряте блендата, толкова повече от обектите в кадъра ви ще са на фокус. Значи логично би било, ако държите на максимална рязкост, да изберете най-високата достъпна стойност за обектива, с който разполагате – да речем нещо от типа на f/16 или f/22. В действителност обаче, след като преминете една определена граница, резултатът, който ще получите, вероятно ще е точно обратен и вместо да максимална острота на кадъра ще забележите засилващ се ефект на „омекване“.

Причината за това е явление, наречено „дифракция“ – прекалено тесният отвор на блендата причинява отклонение на светлинните вълни и от това страда остротата на изображението, проектирано върху сензора. Този ефект е особено добре забележим при снимане в микромащаби (макрофотография), където заради екстремално късите дистанции до обекта дълбочината на полето (DOF) е изключително плитка.
Макар да варира в зависимост от използваната комбинация „тяло/обектив“, дифракцията е неизменно проявяваща се физична закономерност, т.е. винаги има определена граница, отвъд която затварянето на блендата „смекчава“ остротата на кадъра, вместо да я увеличава. При повечето обективи тя е около средата на диапазона им, т.е. след стойности над f/8 – f/11 започва да се забелязва видимо „омекване“ на изображението.

Скоростта на затвора също!

Макар да няма връзка с качествата на обектива, скоростта на затвора също е важен показател, влияещ върху остротата на кадъра – особено когато снимате „от ръка“. Ключовото фотографско правило в този случай гласи, че за да получите добри резултати, т.е. рязко изображение, скоростта на затвора ви не бива да е по-ниска от единица, разделена на фокусното разстояние на обектива, който използвате. Ако снимате без статив с 50 мм обектив, това означава, че остри кадри ще получите само при скорости от 1/50 от секундата или по-високи. Това „правило“ обаче е по-скоро обща препоръка, защото върху него влияят много фактори.

То например е валидно за камерите с пълноформатен сензор. Ако вместо това апаратът, който използвате, е с APS-C матрица, трябва да предвидите аванс в скоростта, съответстващ на стойността на нейния кроп фактор. При Nikon например кроп факторът е 1.5х, т.е. APS-C камерите на Nikon използват сензор с размер 1.5 пъти по-малък от 35-милиметровия full frame стандарт. В този случай, ако използвате 50 мм обектив, скоростта на затвора, която ще ви гарантира остри кадри при снимане „от ръка“, ще трябва да е поне 1/75 от секундата (т.е. 50 умножено по 1.5 кроп фактор).
Ако обаче вашият обектив разполага с вградена система за оптично стабилизиране (VR при Nikon или IS при Canon), тя променя драстично „правилата на играта“ и ще ви позволи да снимате безпроблемно дори при скорости поне два-три стопа под тези определени по правилото, което цитирахме. Иначе казано, 50 мм обектив със стабилизация, дори в комбинация с APS-C тяло, ще може да ви предложи остри кадри при скорости от порядъка на 1/30 от секундата, а понякога и по-ниски.

А да не забравяме и формата!

Ако все още снимате в JPG, трябва да сте наясно, че не се възползвате в пълнота от възможностите на вашия апарат. Нека го кажем така: форматът RAW ще ви даде значително по-голям толеранс за грешки, които след това ще можете да коригирате на етап постобработка с помощта на специализиран софтуер като Adobe Camera RAW например или Photoshop. Тъй като RAW не използва компресия, той съхранява много по-голям обем полезна информация от JPG – информация, която след това може да бъде извлечена и манипулирана за постигане на значително по-впечатляващи резултати.

Недостатъка тук е, че всеки RAW кадър изисква внимание от ваша страна – можете да възприемате записаните в този формат файлове като дигитални негативи, които са безполезни без съответния последващ процес на „проявяване“, т.е. конвертиране и обработване със специален софтуер.

Отвъд оптичните лимити

Друг интересен, но малко известен факт за повечето обективи – те са значително по-податливи на различни оптични дефекти – най-често изкривяване (дисторсия) и винетиране в двата края на фокусния си диапазон. Ултра широкоъгълен обектив като 10-22 мм например ще се представя най-добре някъде в средата на диапазона си, т.е. около 18 мм, а в най-късия си край (10 мм) ще демонстрира ясно изразени оптични дефекти. Ако обаче говорим за обектив с фокусно разстояние 18-55 мм, той ще се представя зле на 18 мм и ще е „във вихъра“ си някъде около 35 мм.

Разбира се, няма много логика в това да си купите ултра широкоъгълно „стъкло“ като 10-22 мм и да снимате само на 18 мм просто защото на тази дължина обективът „криви“ и винетира най-малко.
Съвременните софтуерни продукти за обработка на цифрови изображения – с най-ярък представител вездесъщия Adobe Photoshop, се справят изумително добре с корекцията на подобен вид неизбежни оптични дефекти. Да, казваме „неизбежни“, защото дори най-съвършеният оптично и скъп обектив има подобни проблеми в една или друга степен. Нещо повече – към двата основни типа дисторсии – изкривяване към центъра и към периферията, следва да прибавим и още един „вроден“ недостатък на повечето обективи – хроматичните аберации. Те се дължат на различната степен, в която оптичното стъкло на лещите в обектива пречупва различните дължини на вълната във видимия спектър. Когато светлината преминава през тях, те действат като минипризми и резултатът е странни „ореоли“ в основните цветове – син, зелен, червен около обектите в кадъра ви.

За щастие съвременните продукти за обработка на цифрови изображения се справят изненадващо добре с корекцията на подобен вид дефекти. Нещо повече – те ще ви помогнат за отстраняването и на другите видове оптични недостатъци – затъмняването в ъглите на снимката (винетиране) и изкривяванията на перспективата (дисторсии).
Разбира се, колкото по-евтин е обективът, който използвате, толкова по-податлив е той на подобни оптични недостатъци. Но с помощта на софтуер като Adobe Camera RAW например няма да ви се наложи да правите компромиси с качеството на заснетите кадри само защото не използвате скъпа техника.