От обикновени към смайващи кадри в 8 лесни стъпки

Напоследък много хора ме питат: „Извинявай, с какъв апарат снимаш?“ На контравъпроса: „А защо ви интересува“, обикновено ми отговарят, че снимките ми им харесват много и според тях това се дължи на факта, че снимам с „професионална“ камера. След което отиват, купуват си „професионален“ фотоапарат и в крайна сметка се оказва, че все така не са особено доволни от снимките си, които според тях имат твърде обикновен, „туристически“ вид.

Сега вече вероятно си мислите: „Ахааа – един от ОНЕЗИ материали – как да правим по-добри снимки.“ Да, знам, че вече сме дискутирали темата неведнъж, но този път ще се опитам да подходя към нея малко по-иначе и вместо да ви давам съвети как да подобрите качеството на фотографиите си, да ви предпазя от грешките, които биха ги развалили. Иначе казано – ще си говорим за това, какво не бива да правите, за да може кадрите ви да се доближат малко повече до прелестните снимки, на които се любувате в сайтове за фото споделяне като 500px и Flickr.

Да не обръщате никакво внимание на светлината

Фотографията по замисъл и наименование е изкуство за рисуване със светлина. За фотографа тя е това, което са четката, платното и боите за художника, мраморът, чукът и длетото за скулптора. Без светлина няма и фотография и, да, дори когато говорим за нощни снимки в привидно пълен мрак, пак става дума за улавяне на дори микроскопичното количество фотони във въздуха и запечатването им върху светлочувствителна медия – била тя филмова лента или дигитален сензор.
Да не познавате или още по-лошо – да пренебрегвате характеристиките на основния инструмент, с който боравите, е сигурна формула за създаване не просто на посредствени, а често на отвратителни кадри, годни единствено за незабавно изтриване.

Точно поради тази причина трябва да знаете, че светлината има няколко специфични качества, всяко от които е важно за фотографа. Първо и преди всичко тя има количество, което всички съвременни камери могат да измерят, така че тази характеристика можете на първо време да оставите настрана и да позволите автоматиката на камерата да се погрижи за нея.
Що се отнася до качеството на светлината, там вече нещата опират именно до наблюдателност, тъй като дори най-съвременните фотографски технологии не предлагат възможности за измерване. Когато описват качеството на светлината, фотографите обикновено използват термини като „твърда“ и „мека“ (дифузна) светлина в зависимост от това, как изглеждат сенките, които тя създава. Така в средата на деня, когато слънцето се намира в най-високата си точка, те са плътни и създават рязък контраст с осветените части на обекта, който снимате. Точно затова подобна светлина (твърда) не е особено подходяща за портрети, тъй като подчертава всяка бръчка, гънка или дефект по лицето на човека, когото снимате. Силните слънчеви лъчи освен това дразнят очите му, а инстинктивното присвиване на клепачите допълнително влошава качеството на портрета.

Ако обаче денят се случи облачен, светлината, която достига до земната повърхност, е разсеяна (дифузна, мека). Респективно сенките, които хвърля тя, са рехави и ефирни – идеални за портретни кадри, тъй като осигуряват равномерно осветяване за цялото лице на обекта ви. Подобен ефект можете да постигнете и в слънчев ден – просто помолете човека, когото снимате, да се премести в сянката на някоя сграда или дърво – така можете да решите проблема с резките сенки и дразнещата светлина.
От значение е и посоката на светлината и дали тя осветява обекта ви фронтално, отзад или отстрани, ще се отрази по драматичен начин върху кадъра, който снимате, променяйки го до неузнаваемост. Така правилно подбраният ъгъл на заснемане може да доведе до точно желания резултат или до напълно негоден кадър от чисто креативна гледна точка.

Накрая, но не на последно място светлината има и цвят – най-вече в зависимост от светлинния източник. „Живият“ огън на свещ или камина например хвърля топла, жълтеникавооранжева светлина, а неоновите лампи – студена и бяла. Дори най-големият естествен източник – слънцето, невинаги осигурява светлина с един и същи цвят – сутрин рано, преди изгрев или малко след залез отразените в небето слънчеви лъчи придават на светлината студен, син оттенък. В ранните утринни часове и малко преди залез, когато слънчевият диск е ниско до хоризонта, пък светлината има изключително приятен, мек, жълто-оранжев цвят. Неслучайно тези кратки мигове фотографите наричат „златни часове“ и ги ценят високо, тъй като, докато траят те, светлината е най-подходяща за създаване на впечатляващи кадри.
Всички тези кратки насоки, разбира се, са само микроскопична частица от огромния айсберг, наречен „светлина“. Много професионални фотографи прекарват целия си съзнателен живот в преследване на светлината, изследване на качествата й, на причудливите форми, които създава, на играта между лъч и сянка. Но това пътешествие започва с малки стъпки и най-важната от тях е да започнете да обръщате повече внимание на основния инструмент, с който всеки фотограф – бил той едва прохождащ или професионалист, борави ежедневно.
За това следващия път преди да натиснете затвора, отделете малко повече време на тези няколко характеристики: качество, цвят и посока на светлината.

Да не обръщате внимание на задния план

Вярвате или не, това, което се намира зад обекта, който снимате е, не по-малко важно за качеството на финалния кадър, колкото и това, което всъщност снимате. Много начинаещи фотографи напълно пренебрегват фона на обектите си и резултатът е, меко казано, невпечатляващ кадър.
Едва ли половинката ви ще се зарадва много на снимката, която сте щракнали с нея на фона на Айфеловата кула, ако се окаже, че на нея компания й прави някой особено нелицеприятен контейнер за отпадъци. Или по-лошо – ако по невнимание сте подбрали такъв ъгъл на заснемане, че прословутата парижка забележителност изглежда все едно е израснала направо от върха на главата й.

Или представете си следния сценарий – вниманието ви е привлякла интересно цвете или друг дребен обект, а вие, нетърпеливи да го заснемете час по-скоро, сте побързали да натиснете затвора. По-късно, седнали вече пред екрана на домашния си компютър, докато разглеждате снимките си, може с часове да се чудите какво точно интересно сте видели в какофонията от различни цветя, листна маса и нападали клони, които сте допуснали да „влязат“ в кадър заедно с обекта, който поначало е провокирал интереса ви.
Така че запомнете – много често фонът в една снимка е всичко – понякога той дори е по-важен за качествения кадър, отколкото обектът, върху който сте се съсредоточили. Научете се да обръщате внимание на тази немаловажна подробност и си изградете навика, след като кадрирате и преди да натиснете затвора на камерата, да обхождате с поглед ръбовете на рамката – просто за да се уверите, че на снимката ви няма да попаднат обекти, които поначало нямат място в нея.

Да оставяте камерата да взима всички креативни решения вместо вас

Това не е точно грешка – в крайна сметка дори успешното и продължително фотографско пътешествие вероятно е започнало от прословутото „зелено“ апаратче на изцяло автоматичния режим на камерата. С времето обаче трябва да започнете да осъзнавате, че колкото и съвършена да ви изглежда вашата камера, тя все пак е просто инструмент – вие сами трябва да решите как и за какво да го използвате.
Колкото повече чисто креативни решения оставяте на автоматиката, толкова по-обикновени и невпечатляващи с нищо кадри ще получавате. Можете да започнете от така наречените полуавтоматични режими – приоритет на бленда и затвор.

Да, при тях една част от решенията за правилното експониране на кадъра остават на камерата, но все пак до голяма степен вие направлявате процеса на създаване на снимката. Постепенно и след като се почувствате достатъчно сигурни по отношение на емблематичния „фотографски триъгълник“ – светлочувствителност, бленда, затвор, ще можете да преминете на изцяло ръчен режим на снимане, при който апаратът ви ще заснема само това, което вие желаете, по начина, по който вие сами сте решили далеч преди да натиснете спусъка на затвора.

Да не сте достатъчно близо

Ще се изненадате как драматично ще се отрази върху качеството на снимките ви дори спазването на това привидно просто, но всъщност гениално правило. Или хайде да не е правило, а по-скоро препоръка, която дължим на гениалния Робърт Капа. Макар вече да сме говорили неведнъж за това велико негово прозрение, нека го кажем отново: фотографията е субстрактивно изкуство, т.е. тя е умение за изключване на елементи от рамката, за да се изолира и подчертае основният обект на снимката, който да прикове вниманието на зрителя.

Колкото повече елементи съдържа един кадър, толкова по-объркващ е той за човека, който го наблюдава; толкова по неясен е основният обект в него и толкова по-малко въздействаща – и визуално, и композиционно, е въпросната фотография. А най-простият начин да намалите излишното е да запълните рамката, т.е. да се приближите максимално до обекта или сцената, които са привлекли вниманието ви.
И още един съвет тук: в такива случаи не разчитайте винаги на варио функцията на вашия обектив. Най-добрият начин за приближение, дори при съвременните супермодерни фото технологии, все още са вашите собствени два крака. Просто бъдете наблизо – повярвайте ни, разликата ще забележите и сами, при това незабавно и с невъоръжено око.

Да не отделяте достатъчно време за последваща обработка на кадрите си

Повечето модерни камери днес използват два основни формата за запис на заснетите кадри – в суров (RAW) вид и компресирано (JPEG).
Първият неслучайно е наречен така – той съдържа цялата информация, уловена от милионите пиксели на дигиталния сензор, и е (почти) практически неизползваем, освен ако не го обработите по подходящ начин със специализиран софтуер – Adobe Camera RAW, RawTherapee, Capture NX2 или някой от другите десетина програми, които го поддържат.

Тези приложения обаче само привеждат RAW файла във вид, подходящ за последваща обработка със софтуер за фоторедакция като Adobe Photoshop/Lightroom или безплатния GIMP.
Защо се налага тя ли? Много просто – така както някогашните филмови ленти се налагаше да се обработват по специфичен начин (химически), за да могат да се превърнат в действителна фотография (процес, известен като „проявяване“), така и заснетите в RAW формат дигитални кадри не могат да се използват без последваща редакция.
Всъщност това не е съвсем вярно – в действителност могат, но подобни кадри изглеждат плоски, бледи, без контраст и като цяло – невпечатляващи. Ще се изумите какъв драматичен ефект върху визията на снимката ви може да има дори съвсем минимална корекция с инструмент като Levels или Curves във Photoshop.

Какво да кажем за JPEG формата в такъв случай? Не се заблуждавайте – ако един и същи кадър в RAW изглежда сив, а в JPG блести, това не се дължи на някаква магия. Просто всички съвременни камери, които поддържат и двата формата, имат вградени алгоритми за конвертиране и автоматична редакция по зададени настройки от RAW в JPG. Така че, ако сте настроили камерата си да записва кадрите ви направо в JPEG, те не са сурови и необработени – просто апаратът ги е редактирал вместо вас съобразно зададените от производителя му или от вас (ако сте достатъчно умели, за да знаете как) настройки.

Така че препоръката ни тук е следната: ако не сте склонни да отделите време и усилия, за да усвоите тънкостите на процеса на постобработка, поне настройте камерата си да снима в JPEG, като преди това разгледайте различните вградени режими за автоматична конверсия и подберете най-подходящия за случая – портрет, спорт, пейзаж, нощни снимки.