Портретната фотография е както една от най-трудните, така и една от най-грабващите - нещо, което вече съм споделял. Възможността да запечаташ човека, да уловиш енергията, усещанията му, тревогите, радостта или дори болката в кадър носи толкова много емоции. Портретите имат особена сила, но само ако фотографът успее да запечата този интимен миг между него и модела. И се подготвих точно за това. Дори в главата си разигравах определени ъгли, от които искам да направя снимката.

Дойде и моят ред и застанах пред модела. Насочих телефона си и... всъщност в този момент се притесних повече, отколкото дамата пред мен. Щракнах няколко бързи снимки и отстъпих мястото си на следващия колега. По този начин много бързо потъпках първия съвет, който преди това ни беше дала фотографът Вера Гоцева – Lomovera. Както казах в началото – портретната фотография е трудна (както се вижда от снимките ми в този текст).

Намирахме се в Creative Hall Studio, мястото, където Вера Гоцева и Михаела Филева неотдавна реализираха фотосесия за Huawei P20 Pro за новия албум на певицата „Нова страница“. Именно Михаела Филева беше нашият модел за тази делнична сутрин по време на събитието, организирано от Huawei. Всички снимахме с новите флагмани на компанията Huawei P20 (ревю) и Huawei P20 Pro (ревю).

Преди да започнем със снимките, Вера Гоцева ни събра и ни разказа най-основните правила, когато снимаме модел – независимо дали е известен човек или просто приятел. „Да снимаш хора е много трудно, но и благородно нещо“, започна тя, като добави, че правилата са напълно заменими, ако по време на снимките фотографът усети друго. Именно това е и най-ключовото за създаването на качествени портретни снимки – опитът, усещането за човека пред фотоапарата (или все по-често – смартфона), умението на снимащия да контролира ситуацията по подходящия начин. И това е ключово.

„Човекът срещу вас е основен и единствен приоритет“, обясни Вера, като добави, че той или тя трябва да се чувства комфортно пред камерата. През цялото време обектът трябва да е в идеалната своя среда и в комфортната си зона. За да се постигне това, трябва да го усетим и да го предразположим – да разговаряме с модела, да се вслушваме в желанията му – ако например пожелае да спрем да снимаме, трябва да го направим. Така ще изградим доверие помежду си.

„Усетете ситуацията и действайте спрямо нея“, продължи Вера. Причината е, че различните хора ще реагират и ще очакват различно поведение – някои предпочитат да се подхожда по-агресивно, а други – по-пасивно при заснемането на кадрите. „Застани тук и се усмихни“ или „Би ли искала да пробваме снимка тук?“, са два различни подхода, пробвайте кой работи по-добре в конкретния момент и с конкретния модел“, допълни Lomovera.

Следващият съвет е да открием подхода за конкретния човек и да имаме визия и насока, спрямо които да го водим какво да направи. През цялото време се налага позиране, но без да се напряга моделът. Истината е, че всеки човек се притеснява от снимките и работата на снимащия е да го насочи. „Ако оставите да реши как да застане сам, ще се притесни и кадърът няма да се получи. Вижте раменете – ако са стегнати, той се притеснява.“

Както при всяка снимка, така и при портретите светлината е от ключово значение. Основният принцип е, че трябва да е зад нас, а едни от най-добрите снимки стават в полупрофил и лице, обърнато към светлината. Прозорецът е добър заместител на допълнителното осветление.

Друг ключов елемент е статиката на тялото. Ако човекът пред вас не е професионален модел, обикновено изглежда неестествено и стегнато. Това няма да доведе до добра снимка, така че статиката и пасивността трябва да се преодолеят с композицията на кадъра. Моделът не бива да се обляга с гръб на стена например, това ще го направи прекалено отпуснат. Тялото трябва да има енергия, а това се постига с общуване.

Все пак моделът може да е седнал или прав, ръцете трябва да бъдат отделени от торса, като моделът трябва да прави нещо поне с една от ръцете си - така се избягват неприятните „кръгли“ кадри и давате силует на човека и снимката. Вера продължава, че лицето не трябва да е изнесено назад, а когато брадичката е изнесена малко напред, лицето не е статично и е по-въздействащо. „Снимайте в полупрофил – в диагонал застават лицето и раменете, брадичката и челото, а раменете са леко извъртени в синхрон с лицето, за да не бъде тялото статично“, допълва Вера.

„Очите изразяват всичко – търсете ги“ е седмият основен съвет. Винаги е добре моделът да гледа напред. Ако обаче не усещате химията между вас и човека, по-добре да не гледа към вас, защото това лесно ще се улови от аудиторията.

„Трябва да знаете какво правите – снимайте всеки ден хора“, продължава Вера. Това ще ви помогне да сте по-спокойни, по-уверени. Никога не трябва да пренебрегваме човека срещу нас, защото неговата работа е в пъти по-трудна от тази на фотографа – всеки е чувствителен пред камерата.

Последните два съвета са и едни от най-важните. Най-важният в портретната фотография е моделът и дори да вярваме, че имаме много добра снимка, ако той не се харесва, не трябва да я публикуваме. Другият е, че освен да изградим доверие, винаги трябва да се забавляваме - „снимането на хора трябва да е удоволствие и радост“, обобщава Вера.

Това е. Наистина най-важното в снимането на портрети е добрата връзка между фотограф и модел и увереността на снимащия. Именно последното е това, което ми липсваше в деня на събитието, но всичко е поправимо с повече практика. Това пък е моят единствен съвет – снимайте много, снимайте постоянно, защото не се знае кога ще уловите най-прекрасния кадър. Кадър, зареден с емоция история, дори да не е технически перфектен.