Много от съвременните изобретения всъщност са били в една или друга форма около нас в продължение на десетилетия или дори векове! Ние просто сме склонни да мислим, че тези неща са нови, защото по-ранните им версии са били или неуспехи, или са били забравени и изгубени. Само за да се преродят отново и да предизвикат днес истински бум!

Риалити програмите

В началото на 70-те години на миналия век филмовият продуцент Крейг Гилбърт решава да изпробва обикновена американска домакиня от Санта Барбара (Пат Лауд) за интересен телевизионен експеримент. Той я моли да заснеме ежедневието на семейството си за телевизионно шоу. Отначало Пат отхвърля идеята на Крейг, защото участието в шоуто може да наруши личния живот на семейството. В крайна сметка обаче тя променя решението си, виждайки, че шоуто е възможност за възстановяване на семейното й щастие.

Първото реалистично шоу, наречено „Американско семейство“, се излъчва по PBS през 1973 г. и проследява седем месеца от ежедневието на Пат Лауд, съпруга й Бил и техните пет деца, които са на възраст между 14 и 20 години. „Американско семейство“ се превръща в повратна точка от историята на телевизията, защото разбива традиционните граници на индустрията. По време на него се случва раздялата на Пат и Бил, а публиката е шокирана, когато най-големият син Ланс признава, че е гей. Той е и първият „гей герой“, показван по телевизията. Поредицата е доста популярна, а шоуто привлича средно 10 милиона зрители на седмица.

Контактните лещи

Въпреки че се разглежда като съвременен феномен, идеята за контактни лещи за пръв път е представена от Леонардо да Винчи през 1508 г. Той вярва, че оптиката на човешкото око може да бъде коригирана чрез поставяне на роговицата в пряк контакт с вода. И това се случва 350 години преди някой да е носил първата контактна леща.

Според други проучвания немският стъклар Ф. А. Мюлер е създател на първите контактни лещи през 1887 г.  Според трети – това е френският оптик Едуард Калт, работещ заедно с швейцарския лекар Адолф Фик. Те ги представят през 1888 г. Ранните контактни лещи са направени изцяло от стъкло. Те покриват цялата повърхност на окото, включително склерата (бялата част). Лещите са тежки и намаляват доставката на кислород до роговицата, така че могат да се носят само няколко часа на ден.

Американецът Уилям Фейнблум изобретява склеровите лещи през 1936 г. Те са изработени от комбинация от стъкло и пластмаса и са много по-леки от ранните модели. Едва през 1948 г. обаче оптикът Кевин Туохи въвежда прототип на съвременните контактни лещи, направени изцяло от пластмаса и покриващи само роговицата.

Ресторантите за бързо ядене (фаст фууд)

Навикът за ядене на крак се смята за навик от последните десетилетия. Въпреки това, когато учените проучват функционирането на домакинствата от древния град Помпей, откриват, че ресторантите за бързо хранене са били използвани още от древните римляни.

Нормалният римлянин не е гуляел с вино и табли с ядене като елита в Рим. Повечето от населението е живяло в малки помещения, без специално място за официални вечери. В много домове от Помпей дори няма красиви съдове. Но докато разкопават града, учените откриват останки от нещо, подобно на заведения за бързо хранене.

Според професор Стивън Дайсън, бивш президент на Археологическия институт на Америка, ресторантите са истинска кръстоска между модерните заведения за бързо хранене и гостилници, защото там се предлагала храна и алкохол за бърза консумация. Отворени директно на улиците, те имат голям плот в средата, откъдето се поръчват и сервират храни и напитки. Подобно на съвременните заведения за хранене, клиентите могат да седнат на масата в заведението или просто да грабнат храната и да си отидат, ядейки на крака.

Социалните мрежи (медии)

Социалните медии ни се струват като едно от най-големите изобретения на XXI век. Там споделяме нашите мисли и мнения по различни въпроси. Въпреки това жителите на Северна Европа от XVI век може би са ни изпреварили, когато са създали alba amicorum, което в превод от латински означава "книга за приятели".

През 1560 година младежи от държави от скандинавските ширини напускали дома си в търсене на по-сериозно образование в Европа. Те посещавали университети и известни учени. Когато се срещали с философи, учени или студенти, от които се възхищавали, те ги карали да напишат кратък коментар в техните "приятелски книги", за да отбележат срещата с тях. Известните художници направо рисували илюстрации в книгата.

Макар жените от онази епоха да нямали същите възможности за пътуване като мъжете, те запазвали свои версии на "приятелската книга". Женската версия била много по-лична, изпълнена с клюки, тайни и шеги на романтични теми.

Тези книги от средновековието често съдържат истории за запомнящи се събития, текстове на нови песни и лична поезия. Женските книги били предавани от една приятелка на друга, като всяка можела да напише своите мисли, имена и думи. Alba amicorum определено е начин да покаже в крайна сметка колко популярен е някой сред останалите.

Мозъчната хирургия

Според археолозите мозъчната хирургия е практикувана още от края на неолита. Първоначално се смята, че датира отпреди 5000 години, като най-ранната известна техника е трепанацията (премахването на кости от черепа). Въпреки това според древен гроб, открит във френското село Енисихайм, се оказва, че мозъчната операция е практикувана преди поне 7000 години!

През 1997 г. археолози, работещи в Енисихайм, откриват останките на 50-годишен мъж с две дупки в черепа. Изследванията разкриват, че нито една дупка няма пукнатини, което е доказателство за хирургия, а не за насилие. Първият отвор е около 6 сантиметра широк, а другият отвор е в горната част на черепа и е широк 3 сантиметра.

Изследванията доказали, че хирургичните операции се провели по различно време. Интервенциите вероятно са били успешни, защото и двата дупки са били направени, а след това тъканите и кожата са заздравели доста преди мъжът да умре. По-малкият отвор е покрит с нов слой кост, а по-големият само частично.

Макар че това е най-старото известно доказателство за операция на мозъка, археолозите смятат, че вероятно има и още по-ранни такива случаи. Фактът, че трепанацията е извършена толкова перфектно и човекът е оцелял след двете операции, предполага, че хирурзите добре са знаели какво правят. Техниката вероятно е била създадена от по-ранни поколения и е практикувана до съвършенство.

Телефонът

Доста често се твърди, че Александър Греъм Бел погрешно е изписван като изобретател на телефона, а всъщност истинският е италиано-американски инженер на име Антонио Меучи. Но идеята за телефон всъщност датира отпреди повече от 1200 години! Тази древна версия е изобретена още от цивилизацията "Чиму", живяла в долината Рио Моче в Северно Перу. Смята се, че те са първото общество в Новия свят, което прави инженерни изобретения. Тяхната версия на „телефон“ понастоящем се намира в Националния музей Смитсониън.

Древният телефон е открит от барон Шулер, пруски аристократ, по време на разкопки в Перу през 30-те години на миналия век. Телефонът на Чиму културата се състои от две кухи тиквени кратунки, всяка с дължина 9 сантиметра, свързани с около 22 метра въжена корда. „Тиквите приемници“ са оборудвани със скрити мембрани, предназначени да подобрят звука по време на комуникацията. Тъй като обществото "Чиму" е било йерархично, вероятно телефонът е бил използван от елита.

Автомобилите

Въпреки че някои наричат Карл Бенц ​​"баща на автомобила", това изобретение не може да се припише само на един човек. Нужни са около 100 000 патента, за да се стигне до автомобилите, които имаме днес.

Още Леонардо да Винчи и Исак Нютон са чертали теоретични планове за моторно превозно средство. Обаче едва през XVIII век е налично първото самоходно превозно средство. През 1769 г. Никола-Жозеф Кюньо, френски инженер и механик, става първият човек, който проектира и конструира самоходно превозно средство. Използвано от френската армия, то е триколка, задвижвана от парна машина, пренасяща артилерия с максимална скорост от 3 километра в час. Автомобилът му трябвало да спира на всеки 15 минути, за да генерира достатъчно енергия за продължаване.

През 1771 г. дори се случва първата автомобилна катастрофа, когато мъж блъска автомобила в каменна стена. Оттогава бизнесът на Куго тръгва надолу, той губи пари, за да подобри своето изобретение, а след като един от финансовите му спонсори умира, всичко приключва.

За да ви стане ясно колко старо изобретение е автомобилът - той е измислен преди американската революция, а първата автомобилна катастрофа се е случила почти две десетилетия преди френската революция!

Противниците на ваксините

Най-ранното известно антиваксинационно движение се ражда още с първата употреба на ваксините. В началото на 1800 г. Едуард Дженър изолира ваксина за кравешка шарка, но тя е посрещната с публични оплаквания и критики. Някои от критиците посочват санитарни причини, докато други са против тях поради политически, религиозни или научни такива.

Почти един век по-късно избухват истински бунтове в различни части на Великобритания, след като британското правителство приема закон, с който ваксинирането става задължително за всички деца. Известни учени от Викторианската епоха като Алфред Ръсел Уолъс застават твърдо зад гърба на противниците на ваксините. Уолъс цитира статистика, от която е видно, че 52 души са загинали само за година поради усложнения от ваксинацията. Въпреки това Националната организация за ваксините излиза с друга информация - че почти 4000 жители на Лондон умират ежегодно от едра шарка преди въвеждането на ваксините.

Поради бунтовете и политическия натиск британското правителство е принудено да добави клауза към закона, която позволява на родителите да се откажат от задължителната ваксинация, ако ясно разбират последиците от техните действия. През 1867 г. в Лондон е създадена и Ваксинационна лига, която се противопоставя на ваксинациите.

Подводницата

Повечето от нас свързват изобретението на подводницата с Първата световна война. Първият работещ прототип на потопяем кораб обаче е демонстриран от английския ханджия Уилям Бърн през 1580 година! Бърн има обяснение защо корабите се носят по водата и предполага, че увеличаването или намаляването на плътността на кораба по отношение на теглото на водата, която измества, води до потъване и гмуркане или плаване отгоре.

Въпреки идеите си Бърн не стига надалеч с идеята си, така че светът трябва да изчака до 1620 година. Тогава придворният изобретател на Джеймс I в Англия - Корнелиус ван Дребел, конструира първата подводница. Въпреки че има различни уверения от хора, наблюдавали как подводницата на Дребел се потапя на дълбочина 5 метра дълбоко в река Темза в продължение на три часа, то няма достоверни рисунки или официални записки за тестовете.

Подводницата на Дребел е дървена лодка, увита с плътна водоустойчива обвивка. Разполага с въздушни тръби, прикрепени към поплавъци, които достигат до повърхността и я снабдяват с кислород. Подводницата се задвижва от 12 гребци, защото двигателите все още не са изобретени.

Първата военна подводница е построена от Дейвид Бушнел през 1776 г. Известна като "Костенурката", подводницата на Бушнел е също дървена. Тя се задвижва от ръчно завъртващи се витла. По време на американската революция „Костенурката“ била използвана за тайно привързване на взривни вещества към корпусите на британските военни кораби. Въпреки че тя функционира добре, то за взривните вещества не важи същото.

През 1890-те първите истински подводници се разработват от двама съперничещи си изобретатели. Те се наричат Джон П. Холанд и Симон Лейк (за САЩ и Русия). Техните подводници използват парни двигатели и бензин за повърхностни пътувания или електрически двигатели за подводни мисии.

Сленгът на текстовите съобщения

Още едно предполагаемо модерно изобретение. Днешните потребители на телефона са приели специфичен жаргон, за да направят съобщенията си по-кратки и да пишат по-бързо. Тази форма на писане е критикувана от английските професори и езикови пуритани, които смятат, че е признак за съвременния интелектуален разпад.

Обаче съкратеният език за комуникация датира още от 1890 г., когато е изобретен телеграфът. Въпреки че дава възможност на хората да изпращат съобщения на огромни разстояния, това е изключително скъпо, защото хората трябваше да плащат за всеки знак. Потребителите започват да възприемат супер съкратени текстови записи наречени "телеграми", за да сведат до минимум разходите за изпращане.

Списанието Sunday пише с доза хумор, че поздравлението до друг човек със запитване за здравето му например може да бъде изразено по следния начин: "Hw ru ts mng?" И отговорът ще бъде: "I’m pty wl".