Да бъдеш или не...CrossFire?

Нямам, наистина нямам никаква идея как точно стои този въпрос в „белите” страни, но в България, когато човек реши да сменя някой компонент от любимото си РС един от основните въпроси пред които се изправя е: какво да правя със старата си част?

Да, в едно светло (и за съжаление изглеждащо все по-далечно) бъдеще всички ние ще сме толкова неприлично богати, че когато сменяме да речем скъпо парче хардуер като видеокарта ще купуваме нов и (в идеалния случай) много по-бърз модел, а стария просто ще хвърляме в кошчето (или на определените за това места, нали – да пазим природата!).
Това обаче е вероятен сценарий за нашите деца (оптимистичен вариант) или по-скоро нашите внуци (реалистичен вариант). Днес, тук и сега за всички нас нещата не стоят точно по този начин и за това единствената разумна (и максимално прагматична от финансова гледна точка) опция е да потърсим начин да продадем старият чарк.

Начини слава богу има доста – от обява в някой от многото вестници и уеб сайтове предлагащи подобни услуги (безплатно) до подходяща оферта към близък или приятел или (най-добрият, но и най-времеемък вариант) – продажба през онлайн аукцион от типа на ebay или aukro.

Всичко това ни води най-общо към следното логично заключение: когато в нашите, уникално – български, принуждаващи ни да бъдем максимално пестеливи условия правим окончателна калкулация за съвкупната цена на един ъпгрейд, неминуемо следва да държим сметка за всички текущи и потенциални разходи, свързани с тази операция.
Днес ще разгледаме точно един такъв сценарий в светлината на една интересна и (сравнително) нова възможност, която до неотдавна имаше славата на недостъпен лукс. Разбира се щом повдигаме темата ясно е, че нещата вече не стоят точно по този начин и това всъщност е една от причините да обсъдим по-обстойно въпроса.

И така – ето и го и самият него: Дали е по-достойно за душата (или в нашият случай – за джоба), за понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба (т.е. да се впуснеш в отнемаща време и нерви процедура по продажба на старата си видео карта) или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край (т.е. вместо това просто да идеш до магазина и да добавиш още един графичен адаптер към този който така или иначе вече си кротува в системата ти).

Казано накратко: „To be or not to be… CrossFire?”

Преди да премина по същество няколко думи за самата технология, както и 2-3 полезни аргумента в подкрепа на тезата „Защо CrossFire, a не SLI”.
За пръв път ATI (понастоящем AMD) интерпретацията по темата „Паралелна работа на конфигурация две и повече видео карти с цел повишаване общата графична производителност на системата” видяхме през есента на 2005 година. Оттогава до сега единственото което остана непроменено относно CrossFire (или CrossFireX) е основната концепция на технологията (изложена в предното изречение). Факт е, че XF се появи в отговор на конкурентната SLI (Scalable Link Interface), корените на която пък лесно могат да бъдат проследени от един от някогашните ключови конкуренти на Nvidia и пионер в разработката и предлагането на видеоускорителни технологии – непрежалимите 3dfx Interactive (банкрутирали безславно в края на 2000 година и впоследствие изкупени от Nvidia).

 

Макар да споделят някой сходни принципи и идеи, между SLI и XF има няколко съществени различия основното от които е, че технологията на ATI/AMD позволява паралелна работа на два графични адаптера от различен тип (стига разбира се те да са от една и съща генерация). Иначе казано XF позволява комбинация от различни карти от да речем HD 5800, HD6800 или HD5700 поколение. Ползите тук са ясни – това дава на потребителя повече и по-гъвкави опции за съчетаване на различни продукти с цел постигането на по-изгодно за него съотношение „цена / производителност”.

Другото важно предимство на XF е чистият и прост факт, че технологията на AMD е по-евтина т.е. общата цена на притежание, която ще трябва да заплатите е по-ниска от тази за аналогична SLI конфигурация. Всъщност плюсовете тук идват не толкова от по-изгодната цена на използваните за целта видео карти, а от факта, че платформата (т.е. дъната) на чиято основа може да бъде изградена XF система са по-евтини от тези, които поддържат SLI. Причината е, че преди време ATI/AMD „отвориха” XF архитектурата за Intel и в резултат днес болшинството Intel чипсети предлагащи поне един чифт х16 PCI-E слотове предлагат и XF поддръжка. Nvidia от друга страна изисква платформата върху която работят нейните видео – решения да бъде изрично SLI сертифицирана, което като цяло ви ограничава до дъна базирани на чипсети като X58, P55 и разбира се новата логика от шеста генерация (която за момента все още е проблематична, заради прословутият бъг в SATA контролерите).

 Да видим как стоят нещата на практика.

Както гласи логиката – първо малко тестови резултати, после известно количество разсъждения по тях, а на финала ще си поговорим малко в за цифри и цени.
Започвам с малко технически подробности. За днешният тест избрах две базови конфигурации – чифт Radeon HD 5770 карти и още една двойка – HD 6850-ки.
Изборът разбира се не беше случаен. Тъй като идеята ми не беше да доказвам, че водата е мокра т.е. очевидният факт, че ако скъпа карта от ранга на HD 6970 да речем е бърза, две такива карти ще са още по-бързи. Замисъла ми по-скоро следният: да речем, че искате да си сглобите повече или по-малко базова геймърска система. Бюджета ви обаче понастоящем е крайно ограничен и ви притиска да правите компромиси. Едната опция е да изберете бърза видео карта от висок клас и да икономисате от другите компоненти на системата (по-бавен процесор, по-малко памет, по-скромен твърд диск или не дай си боже по-евтин монитор). Другата е да си оставите вратичка за бъдещ ъпгрейд т.е. да заложите на CrossFire. В крайна сметка днес дънни платки поддържащи минимум два PCI-E слота вече както се казва под път и над път – цените им отдавна не са фрапиращи и дори бих казал, че е по-лесно човек да си намери такова дъно, а не стандартно само с един графичен слот.

 

 

 

Да речем, че изберете точно тази опция. Идеята ви разбира се ще е да тръгнете от минимално приемливо графично решение (което да ви осигури най-балансирано съотношение цена / производителност веднага) и да вървите към ъпгрейд в бъдеще. Точно тук идва мястото на HD5770 и HD6850 – двете карти в каталога на AMD които най-точно отговарят на този критерии – просто моделите от по-нисък клас просто не могат да ви гарантират читава скорост в преобладаваща част от съвременните игрални заглавия.

Иначе казано – HD5770/6850 е най-ниското стъпало на което е разумно да стъпите, по пътя си към бъдеща CrossFire система. Защо смятам така ли?
Подробностите следват.

Тестове
Започваме с данни за тестовата система. Ето я и нея:

 

Дънна платка	ASRock 890FX Deluxe3
Процесор	Phenom II X4 970 BE
Видеокарти	2х Radeon HD 5770 / 2x Radeon HD 6850
Памет	2 x 2 GB DDR3 1333 MHz Corsair
Операционна система	Windows 7 x64

 

Веднага след това продължаваме с практическите тестове. За начало на обичайната серия – 3D Mark 11.

 

Двете HD 5770 карти

 

Цитирам директно резултатите от CrossFire конфигурациите при Xtreme настройки (най-агресивните които теста позволява). Двойката HD5770 карти бележи 1597 точки, а чифта HD6850 се „разписва” с 2140.

 

А ето и двойката HD 6850-ки.

 

За сравнение – самостоятелна HD5770 карта прави малко повече от 900 точки при аналогична РС конфигурация, а HD6850 (соло) малко над 1200.
Не е точно удвоен резултат, но въпреки това доста добро постижение. Все пак единична HD6970 карта (флагмана в новата генерация на AMD) прави на същата система точно 1775 точки.

Продължаваме с друг любим, синтетичен тест – Stone Giant.
Този път малко обръщам тренда – първо соловите резултати на HD5770 (21 кадъра) и HD6850 (31 fps)

 

А ето какво ни дава прибавянето на още едно от същото в уравнението:
Средно 88 кадъра! На това му казвам аз не символично подобрение!

 

Поглед към реалните приложения т.е. игри. Far Cry 2 – едно от най-добрите, тестови DirectX 10 заглавия, което по всичко личи скоро ще отиде в историята. За сега обаче играта все още е актуална – съответно доволно подходяща за сравнение заради гъвкавия си, вграден, бенчмарк инструмент.

 

 

Ето и резултатите. Дуото HD 5770 карти бележат средно 74.93 кадъра за секунда, а двойката HD 6850-ки – 84.51 (Full HD резолюция, максимални настройки). За сравнение – соловите постижения съответно на HD 5770 (40 fps) и HD 6850 (63fps). Както виждате скалирането при по-евтината XF конфигурация е значително по-добро и малко не достига на HD 5770-ките да отбележат два пъти по-добър резултат. Отново ще цитирам и постижението на флагмана на Кайман генерацията – HD 6970 – 69.94 кадъра в секунда.

Следващият традиционен тест – Alien vs. Predator. Тук вече си идваме на думата – истински, сериозен DirectX 11 тест.

 

 

Резултатите: 58.7 за HD 5770 в CrossFire и 74.6 за чифта HD 6850 карти. Респективно – резултатите на самостоятелните карти – 29 fps за HD 5770 и 38.7 за HD 6850. За референтни цели – HD 6970 „прави” точно 64.5 кадъра тук – същата система, същите настройки.

 

Анализ на резултатите и някой размишления

Ок, тестовете могат да продължат, но уверявам ви – общата картина няма да се промени тук. Иначе казано – количествените натрупвания (закономерно) няма да доведат до бог знае какви качествени изменения в крайните изводи, които могат да се направят на база на цифрите.

Самите числа са доволно ясни, за това нека поразсъждаваме в малко по-различната посока в която пое този материал още със самото си начало. И така – ъпгрейд по български. Сглобявате нова система, на която ясно е ще се играят основно игри. Бюджета ви е ограничен и много ви се иска да добавите хем повечко RAM, хем да имате поне четириядрен процесор, хем твърдият диск да не е от скромните. Къде остава въпроса с видео картата тогава? Компромис? Разбира се, но разумен! CrossFire ви дава една доста интересна, възможна алтернатива тук.

Да разгледаме един възможен сценарий за бъдещо подобряване на вашата игрална машина. Вече посочих, че от настоящите AMD оферти две са сравнително смислените предложения в ниския ценови клас от гледна точка „гейминг” – посочените HD 5770 и HD 6850. Всичко под тези две карти просто не си струва инвестицията – парите не са драстично по-малко, а производителността – рязко по-ниска.

 

 

Ок – да речем включвате в първоначалната си калкулация едно от тези две предложения – HD 5770 (с цена между 240 и 270 лв) или HD 6580 (от 350 до 380 лв). Съответно инвестирали се в CrossFire дънна платка (вече споменах, че ценовите разлики между моделите поддържащи XF и такива без са много, много малки). На един бъдещ етап решавате, че искате повече производителност. За да има смисъл в тази стъпка, скоростта, която новата ви видео карта трябва да ви осигури следва да е значително по-висока от тази на настоящият ви графичен адаптер. Така де – няма идея да наливате пари в решение, което ще ви даде няколко процента по-високи резултати.

Иначе казано – ако имате HD 5770 или HD 6850 следва да гледате в посока HD 5850 или по-висока (дори бих казал от HD 5870 нагоре). Но да видим как стоят нещата в този сегмент от ценова гледна точка! В момента HD 5850 струва средно 410-430 лв. HD 5870 е от 500 до 700 лв, а флагманското едночипово решение – HD 6970 ще ви струва между 680 и 780 лв. Тук не взимаме под внимание карти като HD 5970 и задаващият се HD 6990 понеже там говорим за XF конфигурация върху една платка.

Да кажем, че изберете по-добре утъпкания път за ъпгрейд по български и се спрете на варианта в който търсите купуват за старата си видео карта и доплащате за нова. При ситуацията в момента шанса да получите повече от 160 170 лв. за HD 5770 или 200-220 лв. за HD 6850 на старо не са особено големи. В резултат, доплащането до карта от по-висок клас ще бъде както следва – за HD 5850 – между 200 и 250 лв., за HD 5870 – между 220 и 330 лв., а за HD 6970 – от 490 до 520 лв!

Към това разбира се следва да прибавим и чисто практическото неудобство да поседите някой и друг ден без компютър, тъй като продажбата на старото ви видео, поръчването на ново и доставката му изискват известен срок технологично време за изпълнение.

Сега да погледнем другата опция – имате си HD 5770 или HD 6850 в системата. Ако е марков модел на утвърден производител от ранга на Sapphire, шанса да сте го закупили с поне 2 години гаранция е много голям т.е. аргумента свързан с притеснения за надеждността му (налагащ спешна нужда да се отървете от картата преди да е предала богу дух) отпада. Ако решите да добавите още една аналогична карта към системата си това ще ви струва – да вече цитирах цените по-горе, но ще ги повторя – между 240 и 270 за още една HD 5770 и от 350 до 380 лв. за HD 6850. Отварям една кратка скоба с риск да ви оплета още малко в цени и алтернативи, но винаги можете да изберете по-евтината (бавна) HD 5750 за партньор на HD 5770 в CrossFire (възможна опция за около 210 лв. резултатите ще са сходни с тази на чифт 5770-ки, но на малко по-ниска цена) или по-бързата HD 6870 за 6850-ката (около 440 лв. и повече производителност за получената XF конфигурация).

Сега да теглим чертата. Какво печелите и какво губите при единия и при другия вариант. Ако изберете ъпгрейд с продажба – не заемате допълнителният PCI-X графичен слот на дъното си и си отваряте възможност за бъдеща, мощна XF система. За сметка на това ще трябва да се примирите с чакането и сам да намерите пазар за старата си видео карта.

Да видим какво ви дава XF опцията. Първо парите с които ще трябва да се разделите не са чак толкова много – дори бих казал са същите или дори по-малко. В крайна сметка дори с две HD 5770 получавате скоростта на единична HD 5850, а в някой случаи дори HD 5870 (или даже на HD 6970 ако говорим за чифт 6850-ки). Проблема с енергийната консумация на подобна конфигурация не бива да ви притеснява – факт е, че до неотдавна това беше основният недостатък на XF/SLI кофигурациите (по-високите изисквания към захранващият блок които предявяваха в сравнение със соловите графични решения). С масовото преминаване към 40 нм производствен процес, енергийните претенции на видео картите от последната генерация рязко намаляха, така че в общият случай дори 400 ватово захранване от среден клас би ви свършило работа за двойка HD 5770 или 6850 карти (в зависимост от останалите компоненти на системата разбира се).

В същото време имайте предвид, че тъй като днес XF/SLI конфигурациите вече не са екзотика, а по-скоро ежедневие, все повече игрални студия оптимизират новите си заглавия за комбинации от две и повече видео карти. Иначе казано – поддръжката за тези технологии става все по-добра с всяка следващата генерация гейм заглавия и нека гледаме фактите – вероятно това е бъдещето на графичният хардуер – точно както в един момент битката за повече мегахерци при процесорите беше прекратена от друга инициатива – тази на повечето ядра и паралелната обработка на данните.

Разбира се в крайна сметка всеки сам може да направи избора си (и някой прости сметки), но моето лично мнение е, че времето на CrossFire / SLI, като ценово изгодна и достатъчно конкурентоспособна от гледна точка на енергийната консумация алтернатива на соловите графични карти 0вече е настъпило.