Huawei P9 Lite: сериозен претендент в лека категория (ревю)

Litе. По-леки храни, по-леки напитки, олекотени… флагмани? Да, защо не! Модата се наложи преди няколко години с премиерата на флагман, често придружен от по-орязана, но и много по-достъпна своя версия. Въпреки че някои производители вече изоставят тази линия устройства, Huawei продължава да държи на нея. Така тази година освен флагмана P9 (нашето ревю) на пазара се появи и неговата Lite версия. Тя не притежава някои от отличителните страни на P9, но има своите добри аргументи защо съществува, придружени от цена, наполовина от тази на флагманския събрат.

 

Олекотяване на дизайна

Един поглед е достатъчен, за да видите приликата между тазгодишния флагман на Huawei и P9 Lite. Двата модела споделят много общи черти в дизайна си, но, разбира се, има и разлики. Някои от тях ще откриете по-лесно, а за други - ще трябва да се вгледате. Позиционирането в по-нисък ценови клас е изиграло своята роля тук, като тя е в намаляването на метала. Lite версията не може да се похвали с изцяло метален гръб, но от китайския производител са успели да намерят баланса, който да направи телефона да се усеща здрав в ръката. Формулата не е нова, но е добре изпитана и успешна - предният панел е покрит от стъкло (тук то не е 2.5D, което означава, че липсва приятната му извивка към профила), профилите са от метал, а гърбът, както споменахме по-горе - от пластмаса. Всъщност тя изглежда добре и дори от разстояние може да я вземете за метал.

 

 

В горната част на задния панел откриваме разпознаваемата лента, която визуално приютява камерата и светкавицата. Тук е другата разлика и една от по-големите жертви на цената - двойната камера, разработена в партньорство с Leica. На мястото на тези два по-интересни сензора откриваме един по-стандартен - 13 MP с бленда f/2.0, 1/ 3-инчов сензор и автофокус. Той е придружен от LED светкавица, а малко под тази комбинация откриваме и сензора за пръстови отпечатъци.

 

 

И преди сме виждали подобно разположение (в Nexus 6P, един от интересните и добри модели на миналата година, отново дело на Huawei), като то крие както удобство, така и леко неудобство. От една страна, там е естественото разположение на показалеца ви и в момента, в който извадите телефона от джоба или го вдигнете от масата, много бързо можете да го отключите. А самият сензор е наистина бърз. Друг плюс е, че от Huawei са се постарали да му дадат още някои възможности, които да го направят по-полезен и използваем. Така приплъзване отгоре надолу ще спусне и менюто с уведомления, чрез сензора можете да отговаряте на обаждания, но и да го използвате за заснемане на селфи с предната камера или да разглеждате снимки в галерията - сякаш прокарвате пръст през екрана.

 

 

Неудобството идва от това, че поставен върху площ, ще трябва да го вдигнете, за да го отключите. Тъй като липсва и възможност за включване на дисплея чрез двойно почукване, за да го “светнете”, ще трябва да натиснете бутоните, разположени на страничния панел.

Те са от дясната страна и първо идва този за включване и изключване на телефона, а след това - и тези за звука. Мястото им е удобно и достъпът с палец е възможен. Левият профил е запазен само за слота за SIM и microSD карти. Ако търсите модел, в който да сложите карти от два оператора, P9 Lite покрива това изискване. Лошата новина е, че слотът е хибриден и реално трябва да жертвате microSD картата (поддържат се до 128 GB).

 

 

Жакът за слушалките се намира на горния профил, а на долния е microUSB портът, симетрично поставен в центъра, обграден от два говорителя. Не, грешка - от един говорител и още една решетка за симетрия. Говорителят е на позиция, която често се блокира по време на игра (една от най-честите позиции в смартфоните), но при работа в портретен режим звучи добре - не е прекалено силен, а на високите нива може да започне да губи от чистотата си, но се справя добре със задачата си.

Общото впечатление от дизайна е положително, като сериозна роля има металната рамка, която наистина придава чувство за здравина и добра комплектовка на телефона.

 

Макар и олекотена, Lite версията е една идея по-голяма от флагманския си еквивалент - разликите не са големи, а теглото е набъбнало с едва 3 грама

 

Работно поведение

Почти 70% от целия преден панел е зает от 5.2-инчовия дисплей с Full HD резолюция. Благодарение на InCell технологията почти не съществува място между него и защитното стъкло, което го прави не само да изглежда добре, но и да намалява отблясъците. Така имаме един наистина качествен IPS LCD екран с точни цветове, бялото и черното са добри, а същото може да се каже и за зрителните ъгли. Качеството на картината се запазва за много дълъг момент под ъгъл, а там, където може да се види нарушаване, вече излиза извън границите на нормалното използване. Ако все пак смятате, че искате по-топли или студени цветове, можете да го постигнете - налична е специална настройка за допълнително персонализиране на екрана. Дисплеят на Huawei P9 Lite е наистина на добро ниво и няма да ви разочарова.

Зад него, някъде вътре в панела на телефона се намира и 64-битовият осемядрен процесор, дело на Huawei. Моделът е HiSilikon Kirin 650, като разчита на ядра ARM Cortex-A53 и графичен чип Mali-T830. За работата се грижат и 2 GB RAM, а вътрешната памет е 16 GB. Те, разбира се, не са изцяло налични и след като пуснете за първи път телефона, ще имате около 10 GB място. По днешните стандарти това не е много, а за да използвате microSD карта, ще трябва да жертвате евентуалната втора SIM.

Какво е работното поведение на телефона? Всъщност наистина задоволително с наклон към наистина добро, базирайки са на ценовия клас. В този клас много устройства залагат на еквивалентни по производителност процесори Snapdragon и P9 Lite не трябва да се притеснява от конкуренцията. Всъщност той не се притеснява и от ежедневната работа. При нормално потребление (интернет, социални мрежи, голяма част от игрите) апаратът не показва засечки, като забавяне може да се отчете при скок от едно в друго по-тежко приложение. Причината е по-малкото RAM памет, но цялостното усещане е за модел, който се справя със задачите си.

 

 

Приятно впечатление прави и батерията. Тя е 3000 mAh, с която, комбинирана с процесора, произведен по 16 nm технология, Full HD екрана и по-агресивното затваряне на приложение, наложено от софтуера, целодневната работа е почти сигурна.

От Huawei дори са добавили и софтуер, който да помогне за удължаване на работата й след зареждане. От там можете да изберете един от трите предварително зададени режима (Performance, Smart и Ultra power saving), но и да контролирате кои приложения да спират, когато изключите екрана, и които да останат активни.

 

Модифицираният Android

Версията на операционната система е Android 6.0 Marshmallow, но може би няма да я познаете, когато я видите. Причината е сериозното модифициране, което правят от Huawei чрез EMUI. Като цяло сме почитатели на по-чистата версия на Android, така че има някои неща, към които ще трябва да привикнете, ако не сте използвали Huawei до този момент. Едно от тях е липсата на менюто с всички записани приложения (app drawer). Вместо това иконата на всяка програма попада директно на работния плот, а след това можете грижливо да я причислите към някоя папка. Още в началото има предварително записани приложения - някои от тях полезни, други - не толкова. Добрата новина е, че голяма част от вторите могат да бъдат премахнати.

 

Някои от програмите и игрите, които идват предварително записани на телефона

 

 

Сред първите е споменатият мениджър на батерията, но имате и възможност контрол върху достъпа на приложенията и уведомленията и други. От Huawei също осигуряват достъп до огромен брой теми, с които да персонализирате работния екран. Сред тях има платени, но има и добър избор сред безплатните. Нивото на персонализация ви позволява да размените подредбата на Android бутоните и дори можете да включите специален опростен режим на работа на телефона. Налична е и функция за т.нар. плаващо меню. Това е малък елемент на работния плот, който можете да местите навсякъде по него, а натискайки го, имате достъп до преки пътища, сред които и Android бутоните. Така се улеснява допълнително работата с една ръка.

 

 

При заключен екран EMUI също носи някои добри решения. Системата дава информация за уведомленията, наличен е голям часовник и информация за направените стъпки. С приплъзване от долния край получавате бърз достъп до някои програми, сред които диктофон, фенерче, калкулатор и камерата. Ако това ви напомня до известна степен за някои от функциите в iOS, има още едно място, където ще се почувствате по този начин.

Когато отключите телефона и плъзнете пръста от горния край, за да стигнете уведомленията и преките пътища, падащото меню напомня на Spotlight от iOS. Това не е непременно нещо лошо, дори е удобно. Налични са два раздела - единият е за уведомленията, а другият - за преките пътища.

 

 

 

Камерата, но без Leica

Вече споменахме, че липсва вторият сензор, а и тук камерата не е разработена в партньорство с Leica. Това е разбираемо предвид цената, но въпреки това ще получите резултати, които са напълно задоволителни в този клас.

13 MP сензор се справя на високо ниво при достатъчно количество светлина. Има детайли, въпреки че постепенно се губят във фона. Шумът от обработката е нисък, цветовете основно остават в добри нива, въпреки че понякога се наблюдава и леко отмиване. В някои ситуации и експозицията може леко да ви подведе. Когато количество светлина спадне, това се наблюдава и в качеството, но тук няма нищо изненадващо.

 

 

Предната камера е 8 MP и върши добре своята работа, но при приближаване на снимката се забелязва шум. В добрите традиции на селфитата са налични режим за разкрасяване, а в по-тъмни условия се използва екранът на телефона, за да хвърли повече светлина върху лицето ви.

Приложението на камерата е удобно и отново има леки препратки към iOS. Приятна изненада е ръчният режим (за видео и снимки - настройка на ISO, скорост на затвора, баланс на бялото, фокус и други), а лошата - HDR режимът трябва да се избере от менюто, а няма изведен пряк път на основния екран. Сред останалите режими са панорама, заснемане на храна, сканиране на документи и рисуване със светлина.

P9 Lite разполага и с бърз достъп до камерата, който се осъществява чрез двойно натискане на бутона за намаляване на звука.

 

 

Лека, но оспорвана категория

Понякога Lite или mini вариациите на флагманите претърпяват сериозно орязване, за да се вмъкнат в определен ценови клас, но запазвайки името, се радват на сериозен интерес. Какъв е случаят с Huawei P9 Lite? Да, производителят е махнал някои от ключовите страни на P9, но го е направил елегантно, запазвайки точните елементи там, където трябва.

 

 

Така получаваме един истински способен смартфон, идващ на половината на цената на флагмана, но и разполагащ с добър екран, здрава изработка и приличен хардуер. Можем още да искаме от камерата, но за това трябва да обърнем поглед към по-скъпия модел. Huawei P9 Lite е сред приятните изненади в оспорваната по-лека категория.

Вече сме в очакване на още една интересна джаджа от Huawei, която ще подложим на тест. Самите Huawei пък готвят много приятно предложение за потребителите. То започва от 1 септември и в него ще е въвлечен един модел на компанията, придружен от умен аксесоар. Очаквайте скоро и повече подробности.