Умелият "среднист"

За важността на т.нар. "среден сегмент" на пазара за видео решения сме си говорили и друг път, но нека днес за целите на настоящото ни повествование да кажем отново няколко обяснителни думи относно това защо е толкова важен той. Всички ние разбира се в един идеален свят бихме желали да караме последен модел Ферари. Изправени пред суровата реалност на разходите по поддръжката и цената на един такъв автомобил обаче, неминуемо се съобразяваме с (винаги) ограниченият си бюджет и се спираме я на Фиат, я на Тойота или Нисан т.е. кола от по-"народен" клас.

Същото важи и за видео картите: естествено всеки от нас би искал в системата си звяр от ранга на Radeon HD 6990 или GeForce GTX 590 (а защо не и два такива звяра работещи в SLI/CrossFireX конфигурация), но в края на деня, като направим някой равносметки относно окъсаният си, геймърски бюджет се примиряваме с нещо по-скромно от типа на Radeon HD 5770 или GeForce 550 Ti.

 

Днешният ни претендент - между HD 6950 (най-горе) и HD 5770 (най-долу)

Да, пазара днес предлага и по-скромни (в ценово отношение) модели, но само ако става дума за наистина базова графика - работа с офис приложения, мултимедия и малко (или почти никакъв) гейминг.

В същото време историята помни и редица супер-хитове в това отношение: истински графични блокбастъри, съчетали в себе си "златното сечение" на заветните "цена / производителност" - модели като GeForce 8800GT, Radeon 9500 и GeForce4 Ti 4200. Карти, които предлагаха изненадващо много (като скорост) на изненадващо ниска цена. Карти които не случайно се превръщаха в бестселъри и с години владееха сърцата и умовете (а и бюджетите) на стотици, хиляди мейнстрийм геймъри по цялата планета, жадни за бързодействие, но със сравнително плитки джобове.

И докато високият клас видео карти - като споменатите преди малко HD 6990 и GTX 590, винаги са били психологическо оръжие за влияние върху пазара, истината (и наистина значимите продажби) задължително са на страната на далеч по-скромните им, отрудени и евтини събратя, предлагащи максимално добро съотношение между бързодействие и цена на притежание.

В крайна сметка да не забравяме (макар Nvidia да го позабравиха напоследък), че навремето именно подобни евтини, но бързи демони на скоростта като емблематичните Riva 128ZX и Riva TNT бяха дребните, редови войници, които спечелиха битката срещу графичните мастодонти на 3dfx Interactive, натикаха ги в ъгъла на ринга, а след това ги изметоха от пазара.

Казано накратко - макар тромавите, мощни двупроцесорни карти да изглеждат внушително и да впечатляват с умопомрачително бързодйействие,  в 10 от 10 случая, особено що се отнася до съвременният, свърх-динамичен пазар за видео решения, войната печелят малките, но пъргави модели: прословутата библейска притча за Давид и Голиат повтаряща се отново и отново в GPU вариант.

Ето го HD 6790 и в кутията. Не е от най-малките карти на пазара за това спор няма

 

След тези няколко уводни думи време е да обърнем малко повече и по-специално внимание на днешният ни претендент за титлата "Златна среда" - един наистина изненадващ, бих казал хибриден модел на AMD, който честно казано се появи доста неочаквано и без излишен шум на пазара, но по всичко личи е орисан да промени по интересен начин динамичният баланс в този ценови сегмент.

Първо малко предистория: почти веднага след анонса на безкрайно успешното за компанията поколение Evergreen продукти през есента на 2009г. (HD 58xx), AMD обявиха две много интересни, междинни решения обединени от кодовото наименование Juniper. Макар да изглеждаха като силно орязана версия на големите си 5800 събратя, Radeon HD 5770 и HD 5750 с времето се доказаха като страхотни "пърформъри" (както гласи жаргона) - видео карти, които освен конкурентна цена предлагаха и завидно добро съотношение от допълнителни функции (най-вече заветната поддръжка на набиращият по него време сериозна скорост DirectX 11 и опция за управление на няколко монитора едновременно - Eyefinity) плюс доста сериозно бързодействие в повечето актуални игрални заглавия.

Единственият адекватен отговор, който имаха тогава Nvidia в продуктовата си листа беше GeForce GTX 260, която макар да демонстрираше превъзхождаща скорост в много приложения при сходна цена имаше един голям недостатък - не предлагаше поддръжка на DirectX 11. Разбира се в края на 2009г. това беше по-скоро психологическо (отколкото реално) предимство за AMD, но въпреки това то изигра своята съществена роля и компанията реализира значителни продажби на този пазар (естествено най-вече и основно в средният клас). Шестте месеца с които AMD DirectX 11 картите изпревариха конкурентите си от Nvidia изглеждаха на пръв поглед малко, но в крайна сметка успяха да дадат предимство на AMD с което компанията се ползва и до момента.

 

Вездесъщият GPU-Z също се оказва неподготвен за новия HD 6790 - макар да засича част от параметрите на картата коректно, софтуера показва 128 битова шина за паметта...

Съществена роля разбира се за всичко това изиграха именно "работягите" от средният клас - привидно скромните, но тихи и бързи HD 5770 и HD 5750 - модели толкова успешни, че владеят този сегмент и до днес. AMD явно ги оцениха като толкова успешни, че избраха с пускането на новата си, шеста генерация DirectX 11 графични решения да не предлагат техни "заместители" - карти с наименования HD 6770 и 6750 се мярнаха за кратко, но на OEM пазара (модели предназначени само за партньорски компании занимаващи се с асемблиране на готови компютърни системи).

 

Именно в този ред на мисли споменах, че появата на модел с име HD 6790 е малко изненадваща - едно заради "сближаването" в ценовите нива на HD 5770 (топ модела в ниският клас) и HD 6850, който модел в момента е най-евтиното предложение в средният клас; и второ заради липсата на предварителни анонси в тази посока от страна на AMD.

Всъщност това с "изненадата" не е съвсем коректно допускане - още с появата на новите Northern Islands ядра (които на практика са оптимизирани Evergreen чипове), много фенове на AMD очакваха логичните наследници на HD 5770 и HD 5750 да станат карти с да речем адекватни наименования (HD 6770 и HD 6750), но с подобрени характеристики и 256 битова (вместо както е при HD 5700 картите 128 битова) шина за паметта.

Инженерната семпла беше снабдена с доста солидно охлаждане, въпреки привидно скромните характеристики на картата. В резултат ядрото се държи доста прилично - 36 градуса ненатоварено.

 

Не е тайна, че едно от основните ограничения на HD 5770/50 моделите се заключваше именно в тази инженерна особеност - във високите резолюции ограниченията в пропусквателният капацитет на шината "ядро/памет" "спъваше" картата и не й позволяваше да конкурира решения като HD 5830 и новите HD 6850.

Е, макар и с известно закъснение AMD изпълняват това съкровено желание на почитателите си и по същество в лицето на HD 6790 получаваме именно това - ядро Barts (същото каквото използват двата 6800 модела), но със съответните компромиси и (алилуя!) запазена разредност на шината 256 бита.

Иначе казано (и инженерно - технически погледнато) нещата стоят горе долу така:

	ATI Radeon HD 6850 1GB	ATI Radeon HD 5770 1GB	ATI Radeon HD 6790 1GB
Честота на ядрото	775MHz	850MHz	840MHz
Stream процесори	980 (775MHz)	800 (850MHz)	800 (840MHz)
Текстурни единици	48	40	40
ROPs	32	16	16
Транзистори	1.7 милиарда	1.04 милиарда	1.7 милиарда
Производствен процес	40 nm	40 nm	40 nm
Количество и тип памет	1GB GDDR5	1GB DDR5	1GB DDR5
Честота на паметта	1GHz (4GHz ефективно)	1.2GHz (4.8GHz ефективно)	1050 МHz (4.2 GHz ефективно)
Шина	256-bit	128-bit	256-bit
Пропусквателна способност	128 GB/sec	76.8 GB/sec	134.4 GB/sec
Максимална консумирана мощност	127W	108W	150W
Консумация в покой	19W	18W	19W
Ориентировъчна цена	350 лв.	250 лв.	230 лв.

 

И така след като се запознахме с ТТ данните на картата да видим как се справя тя и в няколко практически приложения.

Тестовата система вече ви е доволно позната:

Дънна платка	ASRock 890FX Deluxe3
Процесор	Phenom II X4 970 BE
Видеокарти	Radeon HD 6790
Памет	2 x 2 GB DDR3 1333 MHz Corsair
Операционна система	Windows 7 x64

Стартираме с 3DMark11.

 

Още от тук личи къде точно ще се класира HD 6790 - точно по средата между HD 5770 и HD 6850

Резултатът, който виждаме тук (очаквано) е много близък до този на HD 5770 - предвид на доста сходните параметри на двете карти едва ли е изненада, че HD 6790 се представя по-близо до по-скромният си предшественик, отколкото до HD 6850 (който за сравнение на същата система прави малко над 1200 точки).

Продължаваме с традиционният Stone Giant.

Отново резултат (очаквано) между HD 5770 (21 fps) и HD 6850 (31 fps) - картата "заковава" точно 26 кадъра в секунда.

Следват двата практически теста - DirectX 11 поддържащата Alien vs. Predator

HD 5770 (29 fps) - HD 6790 (34.4 fps) - HD 6850 (38.7 fps)

 

и старият, но златен Far Cry 2.

HD 5770 (40 fps) - HD 6790 (40.7 fps) - HD 6850 (63 fps)

Отново без изненади - резултати между HD 5770 и HD 6850.

Анализ на резултатите и изводи

Ок какво точно си имаме тук? Още върху самата инженерна семпла ясно е указано - имаме си ядро Barts. Дали съзнателно или не чак до там съзнателно принизено до нивото на предшестващият го Juniper - това тепърва ще се изяснява. Какво имам предвид? Напълно e възможно с пускането на тази "нова/стара" карта, AMD да опитват най-старият номер в занаята, а именно да реализират известно количество несполучливи Barts (HD 6850) чипове, като "заключват" дефектирали или нефункционални части от тях, премаркират ги като HD 6790 и ги предлагат на пазара на съответната ниска цена.

Възможно е обаче и "орязването" на Barts ядрото да е съвсем съзнателно решение, при което обаче присъствието на HD 5770 в уравнението става видимо безсмислено, тъй като новият модел демонстрира едновременно по-добро бързодействие, по-солиден потенциал за овърклок (поради занижените честоти на ядро и памет), на практика удвоен пропусквателен капацитет на шината и аналогична (или дори по-ниска цена).

Ако приемем тази хипотеза за вярна склонен съм да призная, че изигралият повече от добре ролята си HD 5770 най-после има достоен заместник на пазара в лицето на HD 6790. След безсмислени експерименти като HD 5830 и не достигналите до ритейл пазара HD 6770 и 6750 карти, този нов модел без съмнение притежава всички необходими качества да се превърне в истински бестселър в ценовият клас до 300 лв. -  особено ако го разгледаме в овърклок / CrossFire перспектива, а защо не и при едно евентуално, щастливо, бъдещо стечение на обстоятелствата, позволяващо софтуерното му отключване до пълноценен HD 6850.