Автор: Цветомира Панчева

Във филми и книги най-общата представа, която сме получили за киборгите, е това: сливането на машина и човек, смесица между компютърен мозък и тяло с усъвършенствани части, изработени специално за да оформят един суперчовек. Истинският киборг е полу­човек-полуробот, а според научната фантастика от последните години може би сме по-близо до създаването им, отколкото си мислим – хора с изкуствени очи, уши, мускули, кости, органи могат да станат неизменна част от света не по-късно от 2030 година.

Заличаване на границата

Свързваме се със света главно чрез лаптопите, смартфоните и таблетите си – или поне така изглеждат нещата според статистиката. Реал­ността, такава каквато я познаваме, е свързана неизменно с технологиите. От научна гледна точка не е трудно да си представим границите между човек и машина заличени и тяхното сливане и единство. Киборг технологиите са факт и се развиват с такава скорост, че човек започва да се чуди дали скоро сливането на човека и технологиите ще направи нов вид хора – неразпознаваеми, напреднали, киборги.

Atlas на DARPA и Boston Dynamics

Думата „киборг“ (cyborg) идва от „кибернетичен“ (cybernetic) и „организъм“ (organism) и има общо с понятието бионичен човек – и двете понятия се отнасят до човешко същество, което живее с тяло, в което има вградени технологии, правещи го по-силно и по-издръжливо от всички останали. Нормалните човешки функции са подобрени от имплантирани и вградени части, които могат да бъдат ръце, крака, очи и какви ли още не чудеса на съвременното инженерство. Но без съмнение „киборгите“ в настоящето ни са просто хора, загубили някой крайник и възползвали се от възможността да получат изкуствен – или войници, които обличат екзоскелет, преди да се впуснат в битка.

Осъществени възможности

В края на 2013 година бе представен проектът на Бертолд Майър, професор от Цюрих, който създаде т.нар. Bionic Man – с над 70% функционалност като на човешко тяло, с кожа и кръв, с управление на крайниците чрез Bluetooth, с компютърно управление и представящ невероятни възможности за протези на бъдещето. „Бионичен човек“, който застава на прага на вратата към бъдещето, където по улицата се разминаваме с киборги. Но с какво разполагаме за момента? Нека разгледаме най-напредничавите протези на века, започвайки с ръката протеза на DARPA – проект, който таргетира създаването на изкуствени мускули (targeted muscle reinnervention – TMR), които позволяват на човек да контролира крайника си само с мисъл – технология, стигаща доста далеч във визия­та за киборга. Постигането не е лесно – протезата трябва да се „вгради“ в човека, като лекари прикрепят прекъснатите нервни окончания на ръката към различните мускули на изкуствения крайник.

„Киборгите“ в настоящето са хора, изгубили крайници (или органи), на които се налага да живеят с изкуствени такива, вплитайки се в технологиите.

Връщането на връзката „мозък-ръка“ у човек, изгубил крайника си, е цел, която все по-често се постига с биоинженерството – друг пример за това е постигнатото от италиански учени, които дават на Денис Соренсен от Дания нова изкуствена ръка, която може да чувства. Това се случва чрез вграждане на електроди в ръката на мъжа и сензори за допир в протезата, стимулиращи оцелелите нерви. Отново чрез свързването на сензори с нерви в подколянното сухожилие на мъж, изгубил крака си при инцидент с мотор, учени в Чикаго му връщат движението на 100%. И докато за хората е революционно и вълнуващо да имат опцията да върнат изгубения си крайник, за учените постиженията на подобни протези са като поредната крачка към създаването на истинските киборги.

Истински киборги и етичният въпрос - на страница втора.

Органи

Всички хора умират един ден – неизменен факт от живота. Но дали не е възможно чрез регенеративна медицина процентът ненавременно починали от бъбречна, белодробна или сърдечна недостатъчност да се намали значително? Биотехнологиите вече предлагат трансплантация на изкуствени органи, които заменят истинските. Съществуват изкуствени сърца, но все още те са по-скоро помощно средство, което да за­крепи пациента, докато се поя­ви подходящ донор за трансплантация. Бионичните бъбреци обаче са факт, от тях вече има прототипи в клиника в Кливланд, САЩ – те включват в себе си хиляди филтърчета с наноразмери, премахващи токсините от кръвта доста подобно на истински бъбреци. Бионичните очи пък са „следващото голямо нещо“ – едно око на компанията Bionic Vision Australia съдържа в себе си 98 електрода, които стимулират нервите на ретината и симулират светлина, а това е достатъчно, за да може сляп човек да се движи самостоятелно, регистрирайки по-големи обекти около себе си. Други изкуствени органи като пикочен мехур, далак, жлъчка и лимфна система са цел на работата на мнозина, които чрез биотехнология искат да постигнат амалгалма на човешкото същество и технологиите.

Въпросът за мозъка

Създаването на изкуствен човешки мозък е може би най-сложният и най-запленяващият въпрос, който гложди напиращите към създаване на киборги учени. Проблемът е, че трябва да се усъвършенстват едновременно и изкуственият интелект, и цялостната архитектура на човешкия мозък. Суперкомпют­рите никнат като гъби, всеки по-добър от предишния и всеки имитиращ работата на мозъка възможно най-пълноценно. Някои от тях побират до 530 милиарда неврони, което, сравнено с човешкия мозък, притежаващ 86 милиарда неврони, си е впечатляващо количество. Но построяването на подобна невронна мрежа все още не е същото като да създадеш истински изкуствен мозък, готов да се състезава с човешкия, т.е. все още няма начин да накараме машина да мисли като човек, да има същата способност да прави сложни връзки. За момента изглежда невъзможно да се построи изкуствен мозък най-вече заради изведените данни, че учени, използвали суперкомпютър с 83 000 процесора, са успели да осъществят едва 1% от активността на човешкия мозък. Отделно стои и моралният въпрос: ако към един човек киборг с изкуствени крайници и тяло се включи и изкуствен мозък – остава ли в него изобщо човешка част?

Кевин Уоруик

Истински киборги и етичният въпрос

На въпроса, дали сме близо до създаването на истински киборги, отговорът не може да бъде еднозначен, тъй като в някои области има напредък, а в други – не толкова голям. И все пак не е толкова далеч моментът, в който спокойно ще може да се създаде пълноценен киборг (с изключение на мозъка). Остава да се отговори дали това би било етично с оглед на идеята, че повечето хора не приемат добре представата за „човек, играещ ролята на Бог“ – влизането в ролята на Създател. Поне на този етап отзвукът не е добър и може би е добре, че постигането на пълноценен киборг е десетилетия далеч. Остава надеждата, че може би, вървейки към изграждането на изкуствения човек, ще изградим и себе си по-добре, така че да можем да го посрещнем в нова ера.

Няколко души, доближили се най-много до киборга

• Нийл Харбинсън: Той е роден с увреждане, заради което вижда само черно-бяло, но благодарение на електронното си око (или eyeborg) вече вижда и усеща цветовете много по-силно от останалите хора.

• Кевин Уоруик: Това е създателят на Project Cyborg – микрочип, който, инсталиран в ръката на човек, му позволява да управлява дома си само с леко движение във въздуха – да отваря врати, да светва лампи, да пуска отопление и други.

• Джеси Съливан: Един от първите хора, сдобил се с крайници, които управ­лява с мисълта си, както и да усеща топло, студено и натиск върху изкуствените си ръце.

• Клаудия Мичъл: Първата жена, която получава протеза, свързана директно с нервната й система и контролирана само с мисълта й.