Нали знаете кой е измислил думата „робот“? Писателят Карел Чапек я използва за първи път през 1920 година в пиесата си „Росумски универсални роботи“ – R.U.R. Те са продукти на фабрика за изкуствени хора, близки по идея до днешните андроиди. Оттогава насам думата се е превърнала в нарицателно, в ключово понятие използвано от писателите фантасти. И дотолкова се е вкоренила в съзнанието ни, че днес дори съществуват множество теории за това, че ние, хората, сме своего рода „биороботи“.


Технологиите ни се развиват с такива темпове, че в наши дни съществуват и се използват хиляди различни видове роботи – антропоморфни (приличащи на хора) или пък съвсем причудливи и шантави. Но въпросът, който ни вълнува, е един и същ – "могат ли скоро те да заменят човека, да извършват повечето от неговите ежедневни дейности, да го наподобят и имитират?" Какво мислите по този въпрос? Една от позициите по темата е, че те са далеч от това, което сме свикнали да гледаме във филми като „Изкуствен интелект“.

 

Роботите не са универсални

Забавните създания от пластмаса или високотехнологични сплави, които днес са реалност, би трябвало да изпълняват тежка или скучна работа: да мият чинии, да чистят прах и да бършат пода, да ходят на пазар или да помагат за уроците на децата. Ако се наложи – да отидат да занесат някой важен документ или пък да ви закарат на работа. За всяко от тези действия на човек не са нужни кой знае какви усилия, но пък отнемат ценно време, а съчетаването на много от тези дейности в един-единствен робот би го направило наистина универсален. Но възможно ли е?

 


Според Ник Хоз, лектор в школата по компютърни науки в Бирмингам, днес единствено в лабораториите можете да намерите роботи, които могат да решават няколко задачи паралелно. И дори те не могат да бъдат „шесторъкият Шива“ или Наполеон – защото в даден момент могат да се справят само с една задача, а след това да преминат на следващата. На всичко отгоре те самостоятелно не могат да избират коя задача е по-важна от другата и изобщо не разбират какво трябва да се направи в дадена непредвидена ситуация.


За да се изчисти подът на къщата, е нужен един алгоритъм (знаем и виждаме това при роботи като iRobot Roomba). За да отиде до магазина и да напазарува, е нужен друг, за миене на чинии – трети. И всички те трябва да са записани в един и същ електронен мозък. Дотук добре. Но дори при най-малкото изменение на зададените в алгоритмите параметри (например ако продавачът в магазина смени мястото на пакетите захар) задачата се превръща в неосъществима. Машината може да изпълнява само предварително зададени команди и не може да съобрази, че в магазина пак има същите продукти, но на различно място.


Едно от решенията на такива проблеми е създаването на нещо като социални мрежи за роботи, където те да качват и зареждат данните, получени в нови за тях ситуации, като останалите роботи могат да ги приемат и така да получават нови знания. Или просто да създадем истински ИИ.

 

Роботите имат ограничен ум

Не искаме да обиждаме нашите електронни приятели, но фантастичният ум, който писателите приписват на човешките копия, е много, ама много далеч от реалността. Преди десетина години, когато суперкомпютърът Deep Blue на IBM успя да победи тогавашния световен шампион по шах, много хора започнаха да мислят, че машините започват да превъзхождат по интелект хората. Суперкомпютрите и дори процесорите на мобилните телефони могат да изпълняват хиляди операции в секунда, което още повече подкрепя тази увереност. Но на практика… заблудата в случая е пълна и машините са много, много далеч от нивото на едно обикновено дете.

 


Умът на роботите е ограничен от т.нар. проблем със значенията. Това е колосален проблем, който стои пред роботиката (не само според Ник Хоз). Роботите не разбират какво значи „цвете“ или „небе“ или каквото друго се сетите. На всичко отгоре самите хора не знаят самото значение на обекта – те просто го виждат и разбират. Машината може да се обучи, че обект, който има 4 крака и плот отгоре, се нарича маса, но смисълът на самата дума „маса“ за нея е непонятен. Затова, когато той види някоя дизайнерска маса без крака и с раздвоен плот например, той в никакъв случай няма да разпознае, че това е маса. Докато хората лесно разбират това и дори се радват на креативната идея.


Хората създават огромни бази от информация в мозъците си, където „записват“ всички значения на думите. Но това решение също е частично, защото, ако предметът, за който говорите, фигурира като дума там, то роботът също ще може да ви разбере. Но ако нямате конкретната дума за някой предмет? Затова съществува и друг подход – когато роботите се обучават на база на опита си. И все пак дори в този случай те изучават само значението на понятията, с които са се сблъсквали лично.


Сложност на формите

За да създадете антропоморфен робот (който прилича на човек), са нужни много повече усилия, решаването на неимоверно по-голям брой инженерни проблеми, отколкото да направите, да речем, един iRobot, който може само да бърше прах. Затова антропоморфността е доста коварно нещо, но е и необходимост – ако искаме роботите наистина някой ден да заменят човека. Когато даден робот прилича на осмокрак паяк, това предизвиква по-скоро отвращение у хората, отколкото привличане. Този феномен дори си има име – „Зловеща долина“ (uncanny valley). Терминът е измислен през 1970 година от японския инженер по роботика Масахиро Мори.


Първоначално реакцията за отхвърляне на всеки тип робот, различен по вид от човека, била приписвана на психиката. Но през 2009 година учени от университета Принстън доказали, че например маймуните приемат себеподобните си само ако изглеждат досущ като тях. Това означава, че страхът от същества, които ви наподобяват, но не съвсем, може би има своите сериозни еволюционни основания. Вашият мозък възприема всичко по-различно от вас (например дете с осем крака) като признак за лошо здраве, аномалия и се стреми да ограничи контакта ви с опасния обект.

 

Хората инстинктивно не желаят роботите да бъдат като тях

Ако се позамислите, това също е факт. Отново според същия специалист – Ник Хоз, повечето хора по света определено се притесняват, че ако роботите настигнат хората по интелект и способности, те ще превземат света и ще ни унищожат или най-малкото ще ги превърнат в техни роби. Но спокойно, засега тази перспектива е невъзможна. Досещате ли се защо?

Най-малкото защото на учените е невъзможно да „обяснят“ на роботите какво означава „превземи света“. А това е невъзможно, защото роботите нямат и помен от съзнание, а инженерите пък не знаят как да създадат изкуствено такова. Това трудно определимо понятие всъщност дава на хората свобода на избора и на желанията – в това число и световно господство.


Докато не разберем как се формира съзнанието у хората, това значи, че няма как да го възпроизведем при роботите. И ако евентуално някога напълно разберем това нещо, то чак тогава ще имаме евентуалния шанс да повторим структурата и функциите на мозъка и да снабдим роботите със съзнание.

 

Опитът и практиката на хората са несравнимо по-добри

Много действия, които ние, хората, правим без усилие, за роботите се оказват направо невъзможни. Механичните същества трудно определят силата на захвата си, когато например трябва да направят ръкостискане или да вдигнат нещо крехко. Роботите и до днес ходят много зле и почти не могат да бягат. Дори на ежегодните шампионати по робо-футбол (да, има такова нещо!) „играчите“ се придвижват с максимална скорост от около 3 метра за секунда (бавничко за футболист), а вместо крака те имат колела или гъсенични вериги.


Поддържането на равновесието на двуногите роботи е страшно сложна работа. Защото по време на вървенето процесорът трябва да отчита и пресмята всяка крачка, да определя страшно много условия, като например как да разпредели теглото. Най-устойчиви за ходене и  бягане засега се оказват четирикраките роботи, като например известният BigDog – създаден от компанията Boston Dynamics съвместно с NASA. Това „същество“ може да ходи по равна земя, пясък, сняг и недълбоки водоеми. Но може и да се изкачва по пресечени горски терени и да се спуска надолу при това носейки на гърба си цели 150 килограма оборудване. Да го свалиш на земята, се оказва доста трудничко – дори да го ритате и препъвате, той пак си остава изправен.


Заради опита и практиката на хората машините, неразбиращи значенията на думите и нямащи съзнание, не могат да заменят хората там, където не трябва да се действа по шаблон. Затова, въпреки че роботите не изпитват болка и страх, могат да живеят без вода, храна и въздух, то те са много лоши астронавти. Информацията, която марсоходите събират за три месеца, може да бъде събрана и описана от човек за броени минути. Хората от контролния център на Земята разглеждат данните от телеметричните системи и изпращат на марсохода задача – колко сантиметра да се придвижи, към кой камък и какъв инструмент да използва. Подобна задача за човек би отнела няколко секунди. Затова не се учудвайте, че за повече от десетилетие на Червената планета легендарният марсоход Opportunity е изминал общо 40 километра. Смешно малко.

 


В крайна сметка всички сме съгласни, че роботите са силни, издръжливи и могат да работят без почивка, сън, храна и вода. Но въпреки това е парадоксално, че те няма как да се превърнат в наши истински помощници и заместители. Не и докато не успеем да ги накараме да бъдат по-човечни, не се обзаведат със съзнание и може би… с т.нар. душа! Последното едва ли може да се случи, така че всички притесняващи се от „терминатор апокалипсис“ – спете спокойно!

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiEnd

Роботче с големи очи ще учи глухите деца да комуникират

1 | 07.12.2017