15 факта за времето

Времето, но не това, за което синоптиците ни говорят в техните прогнози, а онова основно понятие във физиката, което е наричано още и четвърто измерение в пространствено-времевия континуум. Най-големият въпрос относно него, който винаги е вълнувал човечеството, е може ли да се пътува напред и назад в него. Категоричният отговор на този въпрос е все още някъде в бъдещето, макар че на теория пътуването поне напред в него е възможно. Времето освен свързвано с физиката и науката е обект на интерес и от страна на поезията, живописта, психологията, философията и религията. Ето няколко интересни факта, свързани с него.

Биг Бен - това е името не на кулата, а на тежката 13 тона камбана, която е вътре в нея.

На различните етапи от цивилизацията човечеството е използвало слънчеви, звездни, водни, огнени, пясъчни, механични, електрически, електронни и атомни часовници.

Атомните часовници правят грешка от 1 секунда за 6 милиона години. Една секунда при тях е 9 192 631 770 колебания в излъчването на атома на цезий 133.

Часовниковата стрелка се върти отляво на дясно, защото в това направление се движи и сянката от слънчевите часовници.

Най-старите слънчеви часовници датират от 15 век пр.н.е. и са открити в Египет.

Съществуват 24 часови пояса

Числото на високосната година трябва да е кратно на 4. Съществуват изключения - годините, кратни на 100, не са високосни, но съществува и изключение на изключението, което гласи, че годините, кратни на 400, са високосни. Така 1900 година не е била високосна, а 2000 година беше.

Съществуват високосни секунди.

Почти цялото прогресивно човечество (освен САЩ) не използва обозначенията AM (ante meridiem - до обяд) и PM (post meridiem - след обяд), така възниква и следната главоблъсканица: бързо отговорете на въпроса - кое е по-рано 1 AM или 12 АМ?

Съществуват хилядолетие, век, петилетка, година, тримесечие, месец, декада, седмица, денонощие, час, минута, секунда, милисекунда, микросекунда, наносекунда, пикосекунда, фемтосекунда и т.н.

Никой не знае защо годината се дели на 12 месеца (такова деление не съответства нито на лунния, нито на слънчевия календар). Счита се, че деленето на часа на 60 минути е свързано с вавилонската система за броене, в основата на която не е числото 10, а 60.

Въпреки че в една минута има 60 секунди, в една секунда има 1000 милисекунди.

24 часа от звездното време се равнява на 23 часа 56 минути 4.091 секунди от средното слънчево време.

На циферблатите с римски цифри четвъртият час почти винаги се обозначава като IIII и почти никога не се използва IV.

Грешката 2000 година в компютрите бе пълен мит. Освен за онези, които се изръсиха маса пари за нейното отстраняване.