Български учени с робот за клетъчни манипулации

На научен форум в резиденция "Бояна" вчера беше организирана презентация по проекта към ЕС "Хидромел", в който български специалисти от БАН си партнират с учени от Швейцария, Великобритания, Франция, Ирландия, Финландия, Австрия, Германия и Италия.

Нашите специалисти демонстрираха българска роботизирана система за манипулация на клетки. Устройството се състои от макроробот, снабден с микроманипулатор, на чийто връх е инсталирана малка стъклена пипета. Тя пробива мембраната на избраната клетка, за да инжектира в ядрото й РНК или ДНК материал.

Дизайнът, механиката на робота, както и софтуерът, с който работи той, са дело на екип от 22 български специалисти, каза Тихомир Тянков от Института по механика, един от участниците в разработката. Практически работата на апарата може да послужи в сфери като фармацевтиката, генното инженерство, микробиологията, както и да помогне за усъвършенстване на метода за изкуствено оплождане ин витро. Целта на нашите изследователи е устройството да работи автономно с минимална намеса от човешки оператор.

За момента целият проект е концептуален и цели да бъде реализирано физически едно ниво на хибридния автомонтаж, което ще позволи за в бъдеще той да намери уепешно своето място в масовото производство и поточните линии.

Освен за роботиката нашата страна отговаря в "Хидромел" и за модифицирането на повърхности, за да ги оптимизира максимално за целите на хибридния монтаж.

Целта на проекта "Хидромел" е да утвърди лидерската позиция на Европа в сферата на високотехнологичните продукти и да направи възможно масовото внедряване на нанотехнологиите в индустриален мащаб. Координатор на начинанието е Швейцарският център за електроника и микротехнологии (Centre Suisse d'Electronique et de Microtechnologie) c ръководител д-р Александър Шайнекер, а домакин на форума беше д-р Костадин Костадинов от Института по механика към БАН и координатор за България на проекта.

Основната цел на "Хидромел" е оптимизацията на метода на хибридния монтаж - процес, който използва съчетание от микророботика и методи за самомонтаж на елементи от електронен и биологичен тип. Уникалното в този проект е неговото предназначение - да оптимизира тези процеси, които боравят с размери на позициониране от рода на 100 нанометра, и успешно да ги приложи в масовото производство.

Развитието на хибридния монтаж би улеснило производството на продукти от високотехнологичен характер, и би ги направило по-евтини и достъпни за крайния потребител, каза за "Класа" д-р Александър Шайнекер. Ефектите от успешното внедряване на хибридния метод за монтаж в индустриален мащаб са равносилни на нова индустриална революция, допълни още той.

В "Хидромел" България участва от близо две години. За да се включи в начинанието, екипът, в който влизат специалисти от БАН и представител на Техническия университет, е трябвало да покрие строги изисквания и да се справи с тежка конкуренция.

От в. Класа