Човешки ген прави мишките по-умни

Учени присадиха човешки ген на лабораторни мишки, което ги е направило по-умни. Генетично модифицираните животни, които носят гена Foxp2, свързан с речта и езика, намират изход от лабиринта, в който са поставени, значително по-бързо от обикновените мишки. Изследването ще помогне да се разбере как този ген съдейства за развитието на уникалните интелектуални способности на човека.

Мишките са били пуснати в Т-образни лабиринти, като са хранени с шоколад, ако направят правилно обръщане в края им. Те са могли да използват 2 варианта, за да направят правилния избор – визуални ориентири или тесктурата на пода. В резултат, мишките с човешкия геном са изпълнявали упражнението доста по-добре от нормалните. Те са научили маршрута за 7 дни, вместо за 11 – колкото са били необходими на нормалните мишки. В случаите, когато на мишките е бил предоставен само един ориентир, между тях нямало никаква разлика в резултатите.

Изследователите са създали този експеримент, за да проверят двата типа познание, които се случват в човешкия организъм – декларативното и процедурното. Декларативното обучение изисква съзнателни усилия, например четене. Процедурното става без да осъзнаваме, например, ежедневния маршрут до дома. Ориентирите в лабиринта са стимулирали декларативното мислене, а текстурата на пода – процесуалното мислене. Експериментът подчертава важната роля, която Foxp2 играе в когнитивното развитие на човека. Когато учим, например, нов език, ние използваме декларативното обучение, но с практиката тези навици постепенно стават процедурни. Изследователите предполагат, че генът Foxp2 се явява ключов за този преход.

Може ли да научим роботите да правят етичен избор?