Доказаха Общата теория на относителността в цялата Вселена

Международен екип от астрофизици е успял да направи най-точния тест на Общата теория на относителността на Айнщайн извън Слънчевата система. Благодарение на телескопите „Хъбъл“ и този на ESO (European Sothern Observatory) учените събрали достатъчно информация, с която да потвърдят, че гравитацията се държи точно по начина, по който го описва Айнщайн.

През 1915 година Айнщайн представя своята Обща теория за относителността, с която обяснява как работи гравитацията. Оттогава са направени доста прецизни тестове в Слънчевата система, а ето че дойде време и за първия такъв извън границите на нашия дом.

Още от 1929 се знае, че Вселената се разширява, но през 1998 двама астрономи доказват, че тя започва да се разширява все по-бързо с напредване на времето. Невероятното откритие, което спечели Нобеловата награда през 2011, не може да бъде обяснено по друг начин освен с това, че по-голямата част от Вселената се състои от тъмна енергия. За да се научи повече по въпроса, първо трябва да се докаже, че цялата Вселена се обосновава на ОТО (Обща теория за относителността).

Екипът астрономи, воден от д-р Томас Колет от Института по космология и гравитация в Университета в Портсмът, е използвал „близка“ до нас галактика като гравитационна леща, за да потвърди ОТО.

Ето как д-р Колет обяснява ОТО: „Общата теория за относителността предполага, че огромните обекти изкривяват пространствено-времевия континуум. Това означава, че когато светлина мине покрай друга галактика, траекторията ѝ се деформира. Ако две галактики са в една и съща линия на зрителното поле, то светлината, идваща от задната галактика, ще се изкриви заради по-близката и така наблюдателят ще види няколко образа на по-далечната. Ако знаем масата на по-близката галактика, то благодарение на разстоянието между множеството образи на задната можем да разберем дали предположението на Айнщайн важи за цялата Вселена.“

Астрофизиците използват галактиката ESO325-G004, която е една от най-близките гравитационни лещи (на 500 милиона светлинни години от Земята), на които учените са способни да измерят масата.

Д-р Колет продължава: „Използвахме данни от VRT (Very Large Telescope) в Чили, благодарение на който определихме с каква скорост се движат звездите в E325. Това ни позволява да измерим масата на галактиката. След това сравнихме масата с разстоянията между образите, които наблюдавахме с „Хъбъл“, и резултатите показват с точност до 9%, че ОТО е вярна“.

И както казва един член на екипа – проф. Боб Никол: „Вселената е едно възхитително място, което ни снабдява с гравитационни лещи, които можем да използваме като свои лаборатории. Удовлетворението от това да използваш най-добрите телескопи в света, за да „предизвикаш“ теорията на Айнщайн само за да разбереш, че правилна, е огромно“.