Научното й име е Gliocladium roseum, тя вирее в пукнатините на стволовете на редица растителни видове в Южна Америка. Един от продуктите на жизнената дейност на гъбата е въглеводороден продукт, който по състав не се различава от дизелово гориво. В момента американски учени са пристъпили към разработка на технология за директно извличане на горивото от дървесината на тези дървета.
Посаждайки гъбата на компост, учените са открили, че при определени условия тя генерира разнообразни вещества като хептан, бензол, октан и други въглеводороди с разклонени вериги и всъщност произвежда богата смес от съединения, много от които са съставна част на дизеловото гориво. Продуктът от гъбата е наречен от учените микодизел. Растението приемник, върху което се развива гъбата, е дървесният вид Eucryphia cordifolia и то доставя всичко необходимо за миниатюрния химически комбинат.
Но гъбата отлично вирее и върху компост от целулоза и агар. Естествено, доста е далеч появата на микодизела по бензиностанциите. Засега учените искат да отделят гените, благодарение на които гъбата прави синтеза, което ще им позволи при успех да възпроизведат процеса в други условия и да научат" и други микроорганизми да го правят. Ако това бъде осъществено, то процесът може да навлезе във фаза за разработка на технология и производство в реално приложими и финансово изгодни размери.
Коментари (0)