Tекст: Александрина Караджова.

Напоследък развивам една особена фобия от големи като фасади блокове текст. Независимо дали са на хартия или в електронен вид, не успявам да се накарам да ги прочета докрай и това е. Вероятно тази непоносимост към прекалените словоизлияния е проблем основно на хора, които прекарват часове наред пред мониторите, но е факт - aко заглавието ме заинтригува, се зачитам ентусиазирано, но някъде към 2-хилядния знак тотално и безвъзратно бивам загубена за каузата и не мога да продължа до края.

В една книга за психология се твърди, че човек трябва да изговори поне 22 хиляди думи на ден, за да се чувства добре. Питам се колко ли думи имаме нужда и сме способни да прочетем на ден и успяват ли те да достигнат пълноценно до съзнанието ни. Тенденциите в читателското поведение сочат, че се заражда една непрекъснато нарастваща и характерна за информационното общество група читатели, които условно бих нарекла мързеливи читатели пренаситени от информация, те търсят възможно най-много смисъл във възможно най-малко думи. И искат с минимум усилия, да постигат максимум резултат.

Добре дошли в онлайн джунглата
Ако в този момент четете това, дотук добре (дано единствената причина не e, защото сте на плажа и нямате достъп до Facebook ;o). Какво се случва с читателите в онлайн пространството? То отдавна е заприличало на гъста и трудно проходима джунгла от информация, a те имат нужда от сериозен наръчник по ориентиране и оцеляване в него. Любими блогове на приятели, препратки към още по-дълги списъци с техни любими блогове, нюзлетъри и новинарски сайтове, уеб страници с професионална насоченост, книги и списания в електронен вид. Как всъщност се обхожда, изчита и вниква в толкова думи? И дали изобщо е възможно?

Jacob Nielsen, наричан от The New York Times гуру на оптимизирането на уеб страници, описва онлайн читaтелите по следния начин: те са егоистични, мързеливи и безскрупулни. Когато влизат на дадена страница, те всъщност нямат намерение да я четат. Само я сканират. Ако не видят това, което търсят, просто си тръгват.

Оказва се, че поради поведението на читателите пред екрана, които са претрупани, вечно нямат време, правят успоредно няколко неща, биват разсейвани с изобретателни реклами, докато се опитват все пак да вникнат в даден текст, стратегиите за задържане на вниманието стават все по-сложни. Затова и създателите на страници от всякакъв вид, правят какви ли не челни стойки, за да спечелят Негово величество читателя: поднасят информацията във вид на списъци, акцентират на определени фрази, стремят се да лансират само по една идея в параграф, подбират шрифтове и цвят на фонa, които улесняват четенето.

Проведено в Щатите изследване за това как хората четат сайтове, показва, че 79% от участниците просто преглеждат страницата, само 16% я четат дума по дума. Съветът на Nielsen използвайте кратки текстове за масовия читател, но с много линкове за тези, които търсят изчерпателна информация.

Навигацията в дадена страница е един от ключовите моменти за все по-претенциозните потребители на онлайн съдържание - ако не се ориентират първите няколко минути и не намерят това, което търсят, просто отиват другаде. Погледът пробягва по страницата и ако не надуши интересното, онова, което e ценно и го провокира да се задържи, вече е кликнал някъде и е загубен. Oсобено при лекотата на откриване на все по-качествени сайтове с търсене в Google, което води до по-кратък престой във всеки отделен сайт. Или със запазването на сайтове за когато има повече време, което рядко се случва. Последното дори е залегнало в основата на проекта Readbag онлайн чанта за пълнене с интересни места в мрежата, които не можеш да изчетеш в момента.

Хартиеното СПА
Въпреки че вероятно все повече ще ни се налага да четем на екран, това (надявам се) няма изцяло да замени хартиеното съдържание. По-скоро ще промени отношението ни към него. Като голям почитател на четенето, който обаче прекарва доста време пред екрана, съм раздвоена в читателското си поведение от две неща. От една страна съм безкрайно нещастна от фактора липса на време, който е надвиснал грозно над всички ни. Напоследък дебелите тухли, както наричахме шеговито класическите романи, почти нямат място на нощното ми шкафче и причината съвсем не е липса на желание. По-скоро е невъзможността да се концентрирам за продължително време над дълъг текст, а ако той е описателен и без много пряка реч, нещата стават почти безнадеждни. И така стигаме до добре познатата на всички дисциплина спускане по диагоналната система, която осигурява бързо, но и също така некачествено четене тип нищо-не-ми-влезе-в-главата, което фрустрира не по-малко от липсата на време.

От друга страна точно поради факта, че все по-рядко намирам време за качествено четене, започвам да възприемам книгата и списаниятa на хартия като балсам за уморения ми поглед и пристрастения ми към интернет и компютъра мозък. Парадоксално, но факт съдържанието на хартия се оказва бягство от виртуалното пространство (обикновено се случва обратното) и вбъдеще ще продължим да ценим добрите стари книги именно, защото са офлайн и са осезаеми. Oсобено тези, в които преобладава богатият снимковия материал, кратките и добре структурирани текстове, които са силно информативни или дават идеи и материал за размисъл.

Тагове: