Как можем да различим умния човек от по-глупавия? Да разглеждаме оценките му в училище, да го караме да решава IQ тестове или да съдим по постиженията му? Дали преминаването на стандартния IQ тест със 120 точки означава, че сте умен, 100 точки – стандартно/посредствен и под 100 – кръгъл глупак?

Факт е, че един математически гений може да не успява да се ориентира в най-простите житейски ситуации (често точно така се случва) или пък за наша изненада брилянтният му ум понякога не може да направи елементарни „бакалски“ сметки.

Нито един тест не може обективно да отговори на въпроса за интелекта на човека – за повечето от тях реално можем да се подготвим – да се научим да решаваме стандартни задачи и т.н. Другите фактори, като образование, социална или расова принадлежност също не дават обективна представа за интелектуалните показатели на един или друг човек.

Едно нещо обаче можем да правим – да развиваме нашия собствен мозък. Да го обучаваме постоянно, да стимулираме неговата работа и неговите възможности. Така с течение на времето гарантирано ще се научите да мислите по-бързо, да усвоявате по-голямо количество нова информация и да я използвате на практика в живота.

Следващите няколко примера са признати от науката факти. Повечето от тях няма как да не сте чували, но все пак прочетете ги внимателно и… вече ще сте с 10 идеи по-интелигентни.

Тренировки за мозъка

Всяка постоянна форма на мисловна работа е тренировка за мозъка. Любителите на математиката предпочитат да разчовъркат сложна задача по алгебра или геометрия. По-простичките мозъчни упражнения обаче са цифрови или буквени ребуси, судоку или кръстословици. Можете да ги намерите навсякъде.

Редовното четене на книги, воденето на блог, дискусиите на интересни теми – всичко това държи вашия мозък в тонус. Затова си намирайте винаги какво да правите – излишното „блеене“ пред екрана няма да ви направи по-умни. Дори и в ежедневния, рутинен живот можете да намерите множество начини да тренирате ума си.

Учените предлагат и съвсем елементарни методи, които можете да използвате умишлено, за да повишавате мозъчните си способности – да променяте умишлено на навиците си. Като например да ставате от леглото с другия крак, да експериментирате с походката си, да миете зъбите си с другата ръка и т.н. Всички тези задачи са лесни, но повярвайте – спомагат за повишаване на мозъчната активност.

Здрав дух в здраво тяло

Сигурно ви звучи банално, но е така. Правилният режим на хранене и редовните физически упражнения са ключ към доброто функциониране на човешкия мозък. Ако приемате съвета, то е добре да добавите към менюто си яйца, риба и нетлъсто месо. Плодовете и зеленчуците пък са задължителни заради витамините и минералните вещества. И още – всички експерти препоръчват яденето на различни видове ядки, орехи и пиенето на хубав зелен чай.

Физическите упражнения не само развиват и държат в тонус вашите мускули и стави, но развиват по-добра координация, а оттам държат мозъка „в напрежение“, като го карат да запаметява нови и нови елементи и връзки. Физическото натоварване освен това повишава кръвното налягане, подобрява кръвообращението, това ще рече, че мозъкът ви ще получава повече кислород и глюкоза – и ще работи все по-добре.

Медитация

На другия полюс на физическото усилие е почивката. Но не само обикновеното спане или лежане. Неслучайно още древните цивилизации са развили техниките за медитиране, като за жалост в наши дни те не са масово използвани поради ред причини.

Интересен факт е, че много от големите световни корпорации обаче напоследък започват да препоръчват на сътрудниците си да се занимават  медитация. А науката е напълно съгласна – сканиране на мозъчната активност на хора, постоянно практикуващи медитация, показва, че тя променя структурата на главния мозък в положителна посока.

Според специалистите с помощта на медитацията хората могат значително да подобрят своята памет и да покачат нивото си на концентрация. Независимо от това, какъв тип медитация изберете, едно и също остава общо между тях – достигането на покой с помощта на техника на дишане и пълна тишина. Концентрацията чрез равномерно и правилно дишане помага на човек да се отпусне, успокои и да получи необходимия заряд енергия.

Умна бактерия?

Едва ли знаете за това, а и то е все пак все още в сферата на новите открития с неясно значение. През 2010 година учени от Sage Colleges в САЩ правят интересно откритие. Те забелязват, че една доста разпространена бактерия – Mycobacterium Vaccae, веднъж вкарана в организма на мишки, действа позитивно на техните умствени способности. Животинките ставали по-малко агресивни, като много по-добре се справяли с умствени задачи – като например намиране на изход от лабиринт.

Изследвайки мозъците на гризачите, учените изяснили, че благодарение на тази бактерия се е повишила и подобрила работата на невроните, а в предния мозък (отговарящ за по-сложните мисловни задачи), количеството на нужния хормон – серотонин, се е увеличило.

Тази бактерия можете да намерите в… уличната прах и мръсотия. Но разбира се, не е нужно да правите калта част от своето меню. В контакт с тази бактерия можете да влезете просто като се разхождате редовно в парка, да отивате пеш на работа или да се възползвате от всяка възможност за излет с любими хора.

Сън и още сън

Защо човек трябва да спи и какво точно се случва с него по време на спането нощем, са въпроси, които вълнуват хората от най-дълбока древност. Дълго време те (включително съвременните учени) считат, че по време на сън мозъкът просто се „изключва“ и си почива, презареждайки се за идването на новия ден. Но съвременните експерименти показват, че човешкият мозък работи и по време на сън, макар и с „намалени обороти“ и възможности.

Ето и повече подробности. По време на сън мозъкът прави преразпределение на получената нова информация и нейното „подреждане по папки“. Той я складира и така краткотрайната памет се превръща в дълготрайна.

Недостигът на сън или нарушенията в съня могат да предизвикат значително понижаване на умствените способности, загуба на памет (информация) и редица други проблеми. Дългият и здрав сън повишава мозъчните възможности и способства за по-добрата концентрация. Затова учените препоръчват да се спи между 6 и 8 часа в денонощие, въпреки че тези стойности са средни и режимът на сън зависи от индивидуалните особености на организма на всеки човек.

Кафе

Норадреналин и допамин. Това са имената на две важни химически вещества, хормони, които поддържат умствената концентрация и добрия тонус. А тяхното производство може да се стимулира чрез пиенето на кафе – правилния прием на кофеин.

За тази полезна стимулация са достатъчни 1 - 2 чашки кафе на ден. В големи количества кафето може да започне да носи вреди за здравето – предизвиква превъзбуда, в резултат на която може да се наруши и вашата способност за нормално мислене. Сред по-лошите странични ефекти са сърдечна аритмия, тремор (треперене), главоболие, тревожност, нарушения в съня. Такива странични ефекти могат да се появят при любителите на кафе, приемащи повече от 4 чаши дневно.

Трениране на вашата интуиция

Това е малко по-сложен процес, но ето за какво става дума. Умишлената тренировка на вашата интуиция може да активира специални части на мозъка и да повишава интелекта ви. Но какво ще рече да тренирате интуицията си? Ами например по време на разговор да правите следното мисловно упражнение – да се опитвате да предугаждате какво иска да каже след секунда събеседникът ви, следейки по мимиките хода на неговите мисли.

Просто се опитвайте да отгатвате предварително нещата, случващи се около вас – това е не само интересно, но и полезно.

Изучаване на чужди езици

Отдавна доказан от науката факт е, че хората, владеещи няколко езика са способни по-бързо и ефективно да превключват от една задача към друга. Освен това редовното научаване на чужди думи е прекрасна тренировка за паметта.

Начините за изучаване на чужди езици са наистина много. Като за начало може да започнете да гледате филми на чуждия език, за да свиквате с речта – първоначално със субтитри, а след това и без. И не се притеснявайте – отначало не всичко ще ви е ясно. Съдържанието на диалозите обаче може лесно да се отгатва по контекста на темата, а съдържащите се в тях езикови конструкции се повтарят огромен брой пъти и така вие ги запаметявате и свиквате с тях. Впоследствие можете да започнете да гледате по-трудни филми, сериали, като разбира се – комбинирате този основен метод с традиционното учене на езика.

Ново хоби

Усвояването на нова, непозната дейност е наистина отлична тренировка за мозъка. И противно на очакванията – не събирайте просто пощенски марки, а по-скоро избирайте хоби, което изисква физическа активност и повишено чувство за координация.

Следвайки този съвет, един великолепен начин за тренировка на мозъка се счита… жонглирането. По време на него работят не само мускулите, но и зрение, осезание и най-вече техният господар – мозъкът. Жонглирането е изключително добър начин за почивка и концентрация.

Що се отнася до „женски“ или „мъжки“ хобита – жените по традиция обичат да се занимават с бродерии, шиене, четене, а мъжете – лов и риболов, градинарство. В това число не влизат „съвременните“ електронни хобита, които са по-скоро вредни.

Класическа музика

Почитателите на популярната сред тийнейджърите музика сигурно ще ме заклеймят, но именно западни учени психолози от години насам подписват имената си под сериозни научни трудове по темата, твърдейки че класическата музика се препоръчва да се пуска на деца от най-ранна възраст – особено Моцарт. Това действа на психиката им много положително, като правилно подбраната музика може да даде чудесен импулс към креативната дейност на мозъка.

През 1995 година психолози правят и интересен експеримент с мишки. 30 животни са подложени на това в продължение на 2 месеца ежедневно по 6 часа да слушат една известна соната на Моцарт (Соната за две фортепиано в до-мажор). Резултатите били очаквани – след изтичане на 60-те дни тестове животните слушали великия композитор изпълнявали тестовите си задачи значително по-бързо и правилно в сравнение с контролната група гризачи, които живели два месеца в тишина и спокойствие.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiEnd

10 изумителни възможности на модерните технологии

22 | 19.11.2018