Текст: Драгомир Дончев.

Хората са странни създания. Като единствения (вероятно) биологичен вид на планетата, който разсъждава върху света около себе си в перспектива, ние сме надарени с някои наистина уникални способности. Една от тях е способността да мечтаем. Днес много голяма част от мечтите ни са облечени в строга научна формулировка, наричат се с тромаво звучащи имена като прогнозиране и евристика. Но често дори сивата и малко скучна обвивка от числа и формални дефиниции трудно може да скрие основната идея на едно истинско мечтание непреодолимия стремеж на човешкия взор да проникне отвъд хоризонта на времето, да прозре какво ще бъде утре, да предскаже как и в каква посока ще поеме потокът на историята.
Удивителната идея, за която ще ви разкажем днес, няма чак толкова огромни амбиции и може би именно по тази причина е толкова интригуваща. Тя се опитва да ни покаже как би изглеждала след цели 75 години напред в бъдещето една от най-обичаните, съвременни спортни игри - тенисът.

Тенис мач през 2083 г.
Изключително интересната инициатива на световно известната френска компания Lacoste се ражда по случай 75-тата годишнина от основаването й. За да отбележат юбилей, от фирмата са решили да ни покажат как според тях би изглеждал тенисът през 2083 г. За целта е разработен специален сайт, който може да посетите на www.lacoste-future.com.
В серия безкрайно впечатляващи графични изображения, придружени от не по-малко впечатляващ видео-клип, Lacoste представя визията си за един бъдещ спорт, който хем прилича на тениса, който познаваме от Уимбълдън и U.S. Open, хем няма почти нищо общо с него.

С 427 км/час
Първото нещо, което вероятно ще ви направи впечатление, е уникалният, футуристичен екип на тенисиста от бъдещето. Няма и помен от познатите бели гащета и тениски. Почти цялото тяло на играча е защитено от лъскава броня, изработена от блестящ, млечнобял материал очевидно много здрав и много лек. Необходимостта от подобна защита ще ви стане ясна секунда по-късно, когато атлетът запрати топката към отсрещната тренировъчна стена. Тогава, при сблъсъка с нея специален електронен датчик ще измери чудовищната скорост от 283 мили в час (около 427 км)! Заслугата за това изглежда изцяло на уникалната тенис ракета, която играчът държи пособие, с труден за описание дизайн. Ако позволите малка алегория с Матрицата това трябва да го видите сами. За финал трябва да добавим, че уникалният тенис костюм на атлета от бъдещето се допълва и от чифт уникални обувки. Те са снабдени с интерактивни OLED-дисплеи, върху които, разбира се, е изобразено логото на Lacoste.

Просто една илюзия
В крайна сметка всичко това се оказва една умело дирижирана илюзия, защото ключов елемент от екипировката всъщност e странният шлем с широк визьор, който играчът носи на главата си. Той ни връща към старата (стара, но позабравена напоследък) идея за виртуалната реалност. На практика се оказва, че цялото игрално поле и тенис топката са симулирани от специален софтуер и след това прожектирани от вътрешната страна на лицевия визьор.
Всъщност подобни устройства (макар и доста по-несъвършени) съществуват и днес. Аналогичен продукт например се предлага от известното дизайнерско студио Frog Design. Той се нарича Digital Escape и макар неговата идея да е по-скоро да изолира потребителя в негова си лична версия на виртуална реалност, принципът му на действие е сходен с този на концепта, разработен от Lacoste.

Куфар от крокодил
Естествено, верни на традициите си, французите дори не са помислили да разработят аналог на тенис екипа си от 2083 г. в женски формат. В крайна сметка това диктуват каноните на марката става дума за компания, основана от френския тенисист Рене Лакост. В случай че се чудите каква е връзката с прословутия крокодил, асоциацията е категорична. Просто през 1927 г. Лакост се хваща на бас, че ще спечели прословутата Купа Дейвис. Залогът бил куфар от крокодилска кожа. В последствие пресата му лепва прякора Алигатора, а феновете му започват да се наричат Крокодилите. Така се ражда прочутата емблема на компанията, която днес е синоним за върхово качество в спортната мода.

Тагове: