Мощно изхвърляне на въглероден двуокис от дълбочините на Тихия океан е довело до силно загряване на планетата, което е причината за края на последния ледников период. Това се е случило преди около 17 хиляди години. Впрочем процесите по изхвърляне на въглероден двуокис тогава са се случвали далеч по-бавно, отколкото е ръстът на въглеродните емисии в наши дни.
По-рано се смяташе, че CO2, който спомага за топенето на ледниците, може да дойде единствено от придънните води на Антарктическия и Атлантическия океан. Само че Джеймс Рей от Университета Сейнт Ендрюс е доказал, че източноазиатските мусони и пътища на циклоните в умерените ширини са променили количеството на дъждовете, падащи над Тихия океан. Тогава повърхностните води са станали по-солени и по-спокойни, а в дълбочините на океана се е образувала плътна и солена маса от дълбочинна вода. В резултат на тези процеси, както показват изчисленията на климатичния модел, от океана започва масово изхвърляне на въглероден двуокис.
Изходните данни са получени чрез помощта на изотопен анализ на раковините форамонифери, извадени от дъното на океана от дълбочина 3648 метра. Новите геохимични методи са позволили реконструирането на нивото на киселинност на водата и благодарение на получените данни учените са успели да си изяснят обмена на CO2 между океана и атмосферата.
„Повишаването на нивата от въглероден двуокис в атмосферата е станало много бързо от гледна точка на геологията, но е несравнимо със съвременните ръстове на CO2, които нарастват далеч по-бързо. Сегашното изхвърляне на това вещество е достатъчно за края на още един ледников период, като това би се случило 100 пъти по-бързо днес“, предупреждава доктор Рей.