Автор: Цветомира Панчева

Дракони не съществуват. Това го знаят и децата, на които от ранна детска възраст е обяснено, че митичните чудовища съществуват само в приказките и филмите. Първите дракони водят началото си още от митовете, с които са захранвани древните народи, и почти няма народ, в който да не съществува легенда за тези огромни зверове. Мнозина учени обаче са си задали въпроса, възможно ли е наистина съществуването на драконите? И как точно науката стои зад възможността подобни същества да бъдат реалност.

Драконите в миналото

Думата „дракон“ идва от старогръцката draconta и означава „пазя“. Наистина повечето митове разказват, че драконите седят върху съкровища или злато и го пазят от онези, които не са достойни за него. В древни времена повечето хора, които са чували за дракони, ги познават от Библията – въобще древните християни твърдо са вярвали, че дракони съществуват. Всъщност Левиатан, библейското чудовище, илюстрира съвсем точно драконите такива, каквито са споменавани те после множество пъти, на различни места в човешката история. То е люспесто, бълва огън и е страшно красиво, грациозно… и смъртоносно. Но въпреки че легендите за драконите си остават легенди, все пак има хора, които твърдят, че са ги виждали. Историята е различна всеки път – някои дракони имат криле, други не, някой бълват огън, други не, някои са с километри дължина, а други напомнят тлъсти гущери, някои живеят на дъното на океана, а други – в пещери високо на сушата. И все пак кои от тези дракони е възможно да съществуват и защо?

Драконите и науката

Първата „копка“ в изучаването на анатомията на драконите и изследването на техните способности и дали те биха могли да съществуват, прави палеонтологът Хенри Гий, който включва цял раздел върху драконите в книгата си „Науката за Средната земя“. Наистина Толкин е вдъхновение за мнозина с дракона си Смог, но пък Гий разучава драконовите умения на фона на науката, което си е голямо постижение. Според него в природата и в науката съществуват огромно количество примери за това, че всичко, което според легендите може драконът, е научнообосновано и съвсем не е само приказна измислица. Всъщност като всяка научна обосновка, и тази за драконите започва с палавия въпрос „Ами ако?“.(вижте на следващата страница)

Може ли да…

Един от най-интересните въпроси, които може да си зададе човек, е възможно ли е да съществува звяр, който бълва огън? Със сигурност звучи невероятно, но противно на очакванията, това е една от по-логичните способности на хипотетичния дракон. Всичко, което е необходимо на едно същество, за да може то да бълва огън, е жлеза, която да може да синтезира течност и да я съхранява, а въпросната течност – да се възпламенява при допир с въздуха. Възможностите тук са безброй – а знаем, че влечугите са едни от животните, които много често използват пръскането на определена отрова като защитна реакция. Интересен пример за „огнехвъргач“ обаче е не друг, а т.нар. бръмбар бомбардировач или Stenaptinus insignis.

Това интересно насекомо синтезира смес от хидрогенен пер­оксид и хидрохинон, които се смесват в специално отделение, където ензими карат двете субстанции да си взаимодействат и да създадат токсичната течност бензоквинон… и доста силна топлина. Течността, която бръмбарът изпръсква, буквално може да изгори този, върху когото попадне, защото тя е като вряща лава. Но ако искаме да бъдем буквални в примера си, течност, която би се възпламенила при досег с въздуха, е органичен диетилов етер – безцветна, сладко ухаеща течност, която създава силно запалимо изпарение при издишване. Възпламеняването на етера може да се случи дори само при извеждането му от устата на животното. Ако приемем, че драконът може да съхранява в тялото си резерви от въпросната течност (подобно на змиите, съхраняващи отрова), то тогава е много лесно да приемем, че бълването на огън би могло да стане реалност с малко помощ от еволюцията.

Мощни криле

Летящите дракони в историите са най-страшните – те се спускат от небето като мощни чудовища, готови да изпепелят и унищожат цели села, оставяйки след себе си разруха. Но може ли въобще подобно животно да лети? Все пак не говорим за птиците, чии­то кости са кухи, говорим за нещо с масивно тяло, подобно на гигантски гущер. Ето къде стои научният проблем с летенето: излитането. За да се издигне подобно създание, то трябва да има достатъчно място наоколо, за да направи гигантски размах с криле, което също спомага и да постигне определен минимум на скорост на излитане.

По подобен начин са се издигали динозаврите птерозаври – далечни родственици на птиците, но пък близки на влечугите. Най-големите птерозаври са имали размах на крилете от около 30 метра (минимум). Това би обяснило как и дракон би се издигнал в небето, въпреки че за целта все пак костната му система трябва да бъде лека колкото на птерозавъра.

Структура

Според палеонтолога Джак Конрад, експерт по влечугите в Американския университет по естествена история, драконите биха имали трети чифт крайници, свързани с гръбнака, предните лапи и лопатките на гърба. Това допринася за механизма за полет, който се предполага, че трябва да има един дракон, а е напълно възможно да се развие еволюционно – имат го доволно количество влечуги. Това обяснява и как всъщност крилете издържат люспестото тяло на дракона – защото според повечето легенди неговата кожа е достатъчно здрава, за да не я пробива нито меч, нито стрела – а такава кожа би тежала доста.

Разбира се, няма паралелно животно, което да се доближава толкова много до драконите, че да можем да кажем, че е техен събрат, но все пак е интересно да знаем, че то може да съществува чисто научно. Остава да стискаме палци някой зъл гений да не реши да запретне ръкави в лабораторията и да си роди… дракон.