Когато човек разсъждава, мислено беседва сам със себе си, a четейки книга или вестник, в мозъка ни звучи собственият ни вътрешен глас. Досега вътрешният глас и онова, което изричаме наум в главите си, оставаше единствено там, бидейки съкровена тайна. В момента ситуацията явно ще претърпи обрат заради изследователската работа на учени от Калифорнийския университет в Бъркли. Те са успели да създадат декодираща технология, способна да разпознае думите, звучащи в главата на човека. Самата технология според изследователите може да намери приложение, помагайки на хората, които нямат възможност да говорят заради физиологични или психологични причини.
„Когато четете вестник или книга, вие чувате своя собствен вътрешен глас, звучащ в главата ви“, казва Брайън Пейсли, учен от Калифорнийския университет. - „Тази „виртуална“ реч се явява следствие на мозъчната активност с определен характер, като, дешифрирайки тази активност, може да изясним какво точно изразява вътрешният глас на пациента. Тези данни от своя страна ни позволяват да създадем устройства или протези, позволяващи да се говори и комуникира с хора с различни заболявания, например от парализа.“
Когато слушаме говора, звукът - по-точно акустичните колебания на въздуха - възбуждат невроните във вътрешното ни ухо. Сигналите от тези неврони се предават в мозъка, който чрез сложна обработка интерпретира звуците като думи. И именно стадият на обработка на звуковите сигнали в мозъка е привлякъл интереса на групата учени. В своите изследвания те са работели с пациенти, които заради лечение от епилепсия са били с електроди в определени части на мозъка. Записите на мозъчната активност, свалени чрез тези електроди, са показали, че в мозъка са налице група неврони, реагиращи на звуците с различни характеристики, например едната група се възбужда при звук с честота 1000 Hz, а друга група при честота 2000 Hz.
На базата на тази информация учените са съставили алгоритъм, който може да разпознае звуците и да дешифрира думите, чути от нас. По късно учените са изказали хипотезата за това, че звученето на вътрешния глас в главата ни може би използва същия механизъм на главния мозък, а съответно може да бъде разработен алгоритъм, чрез който успешно може да се чуват мислите в ума ни. За да проверят своите предположения, учените са направили запис на активността на определени участъци в мозъка у седем човека, които в това време са чели на глас някои известни текстове и стихове. На следващия етап групата от тези хора е чела същите материали, но наум. Сравнението на двата записа на мозъчната активност е позволило на учените да отделят само сигналите, които имат отношение към звученето на вътрешния глас, а по-нататъшната им обработка е позволила да бъдат разгадани думите, звучащи в главата на хората. За съжаление работата на разработените от учените алгоритми е все още незадоволителна. „Ние получихме доста важни резултати в това направление“, разказва Стефани Мартин – един от учените. „За съжаление това, което имаме в момента, е все още недостатъчно, за да създадем крайно устройство, способно да чете качествено мислите на човека, озвучавани от вътрешния му глас.“
Един от недостатъците, който ограничава изследванията и областта на приложение на технологията, се явява необходимостта от обучаване на алгоритмите, която се състои в предварително произнасяне на глас на текстовете, които определеният човек чете, а това, разбира се, няма как да се случи при пациентите с проблеми в говора.
„Не смятаме, че това е неразрешим проблем“, казва Стефани Мартин. „Сега работим над технология, която позволява провеждането на процедура по обучение на декодера по сигналите от мозъка, източник на които се явяват думите, които човек чува, а не онези, които произнася.“
„В края на краищата задължително ще разберем как може да декодираме вътрешният глас с висока точност. А след това ще бъдем в състояние да създадем протези и дори електронни устройства за широко потребление, които може да се управляват чрез вътрешния ни глас“, твърди Брайън Пейсли.