Огромни динозаври, птерозаври (известни още като птеродактили) с размах на крилата над 12 м, са властвали в небето (а и не само) през късната креда. Беззъбите гиганти от семейство Azhdarchidae са изместили зъбатите си братовчеди след въглеродна криза, която води до поредното масово измиране преди около 90 милиона години.

Птеродактилите са първите летящи гръбначни животни, появили се преди около 220 милиона години, и по време на дългата си хегемония са достигнали нечувани преди, а и след това, размери. Беззъбите Azhdarchidae са били толкова големи, че са се нуждаели от засилка, за да успеят да полетят, а кацането е било доста сложен процес. За сравнение с настоящата фауна странстващият албатрос е птицата с най-голям размах на крилете – 4.2 метра, или три пъти по-малко от средния Azhdarchidae.

Големият проблем с класификацията на птерозаврите е, че костите им са кухи и доста по-крехки от тези на земните и дори водните гущери. Голяма част от предполагаемите кости на тези динозаври са неизползваеми от таксономистите, защото са натрошени, разбъркани и доста често откъслечни. Най-запазените екземпляри са открити в меки наносни пластове, но от късната креда такива са малко. Това прави откриването на Azhdarchidae толкова важно в описването на еволюционната линия на птеродактилното семейство.