Учени откриха микроорганизми, образуващи нормално функционираща екосистема при крайно екстремални условия под ледения щит на Антарктида и в солените езера на дъното на Средиземно море.

Тези екосистеми играят важна роля при свързването на въглеводородите, се посочва в съобщение на Европейския научен фонд, представено на среща в Сицилия в края на месец октомври.

Езера под леда
Важна роля при свързването на въглеводородите играят микроорганизмите, живеещи под километровите ледове на антарктическите ледници, открити от Брент Кристнер от университета на Луизиана и негови колеги.

През последните 10 години учените открили сладководни езера под ледниците на Антарктида.
Засега са известни 150 такива езера, които се образуват под действието на подземната топлина.
Най-голямото такова езеро е Восток, намиращо се в района на едноименната руска полярна станция.
Това е най-студеното място на планетата, където температурата често пада под минус 60 градуса.

Восток е шестото по обем сладководно езеро на света: то приблизително е равно на езерото Онтарио, обяснява Кристнер.
Ако застанете с лодка в следата му, няма да можете да видите бреговете му.

Той изследвал микроорганизми от дълбокия лед, взети в близост до езерото. Пробите от езерото под ледника предстои да бъдат взети, но по пробите от леда, намиращ се на около 80 метра от самото езеро може да се съди за състава на водата в него, тъй като този лед се е получил именно от езерната вода.
В тези проби органичните вещества и микробите са значително повече, отколкото в по-горните ледени слоеве. Това свидетелства, че техният източник е самото езеро, коментира Кристнер.

Въз основа на получените данни той изчислил количеството на микроорганизмите и концентрацията на органичен въглерод в подледниковите области.
Тези данни сочат, че обитателите на ледниковите щитове, или криосферата, и количеството на органичния въглерод в нея стотици пъти надхвърлят обема на сладководните екосистеми на планетата.
Ледовете не се разглеждат като резервоари на органични въглеводороди и биология, но тази гледна точка трябва да се промени, смята ученият.

Сол под морето
Изследвания в Средиземно море дали аналогичен изненадващ резултат.
Михаил Якимов и негови колеги от Института за крайбрежни морски екосистеми в Месина, Италия, изучили езерата от концентриран солен разтвор на дъното на Средиземно море и открили, че те са населени с голямо количество микроорганизми.

Солените езера, намиращи се на дълбочина три километра под повърхността на Средиземно море, са 5-10 пъти по-солени от морската вода и в тях липсва кислород.

Според една от хипотезите тези езера са се образували преди 250 милиона години, когато Средиземно море се оказало изолирано от Атлантическия океан, водата в него се изпарила, като на дъното се образували солни залежи, покрити с утаечни скали.
След като морето отново се запълнило с вода, тези залежи на някои места имали досег с вода, което довело до образуването на солените езера.

Независимо от крайно неблагоприятните условия тези езера са обитавани от активни микроорганизми.
Учените открили повече от 10 разновидности от тези бактерии, живеещи на границата на соленото езеро и морската вода.

Заради високата си плътност солният залеж не се смесва с морската вода и има много ясно изразена граница, широка едва метър, уточнява Якимов.
В този слой разнообразието на микроорганизми е голямо. Както и обитателите на горещи източници, те могат да оцеляват без слънчева светлина и кислород.
Тези микроорганизми обаче играят важна роля в свързването на органичните въглеводороди, отбелязват учените.

Дълбоководните общества от микроби в Средиземно море задържат толкова и дори повече въглероден двуокис от онези, които обитават повърхностните слоеве.
Те имат голям принос за глобалното равновесие на въглерода, коментират учените.

Тагове: