Пътуване във времето? Ето някои от най-странните филмови концепции

Концепцията за пътуване във времето е една от най-привлекателните за писатели и сценаристи. През 1895 г. излиза „Машината на времето“ на Х. Д. Уелс и се превръща в голям хит. Някои от идеите се базират на научни открития или теории, но голяма част от тях са... доста странни, за да не кажем и по-тежка дума. Ето някои от най-лошите концепции за пътуване във времето, подбрани от livescience.com. Класацията е относителна и е направена за забавление.

Стар Трек

Оригиналните серии на „Стар Трек“ често се намират на границата между твърдата (ситуации и техника, базирана на проучвания върху науката) и меката научна фантастика (техно магия). В епизод 21 от първи сезон – „Утре е вчера“, Ентърпрайз пътува във времето. Как? Завърта се няколко пъти около Слънцето, набира достатъчно скорост и се... изстрелва стотици години назад във времето. И то два пъти. Е, вторият път е към бъдещето. Според сценаристите на епизода това се получава, тъй като корабът се движи с много висока скорост около нашата звезда, която пък има много силно гравитационно поле. Това формира времева дупка, през която той бива изстрелян – директно към миналото (в началото на епизода) и в бъдещето (в края на епизода).

Явно е, че сценаристите са черпили вдъхновение от теорията за относителността на Айнщайн, според която (релативистиката) за космически кораб, пътуващ с висока скорост през Космоса, времето ще се движи много по-бавно, отколкото планетите, които подминава. По този начин се постига някаква форма на пътуване във времето. А що се отнася до изстрелването, то може да се осъществи чрез привличане от черна звезда. Е, тук има някаква, макар и малка истинност: черните дупки имат странното свойство да нарушават времевото пространство около тях, така че, поне на теория, ако кораб е уловен в тяхното поле, а после се измъкне – ще е пропътувал в бъдещето, поне сравнено с часовниците на борда. Но пътуването в миналото е съвсем различно нещо.

Бягство от Планетата на маймуните

Третата част от филмите, посветени на Планетата на маймуните, започва с унищожаването на Земята с една голяма ядрена експлозия. Три маймуни успяват да избягат благодарение на космически кораб, който ремонтират, но за тяхно съжаление ударната вълна ги поглъща и те преминават през процеп във времето, създаден от експлозията. Това звучи повече като червеева дупка, която е теоретичен тунел, който минава през времето и пространството и който може да бъде използван за придвижване със скорост, по-голяма от тази на светлината, или евентуално за пътуване напред и назад във времето.

Според съвременните теории, за да се създаде червеева дупка, са нужни големи количества от материал, наречен тъмна материя, който няма нищо общо с ядрените експлозии. Е, вярно е, че никой не е взривявал Земята до този момент и затова не можем да бъдем сигурни, но чисто научно това няма как да стане, а само показва, че Холивуд обича експлозиите... и да се измъква с тях.

Доктор Ху

Може би най-популярният британски сериал е известен с това, че се заиграва с пътуването във времето. Но дори и в предаване, в което главният герои се придвижва назад и напред във времето, Плачещите ангели са малко в повече, макар че са доста готини.

Цялата идея, в която те изпращат хората назад във времето, за да „живеят до деня на своята смърт“, а след това се хранят с тяхната „потенциална енергия“ от нещата, които жертвите са щели да направят, ако бяха останали в своето време е... налудничава. Първо, как изпращането на някой назад във времето ще създаде енергия? Ако вземем идеята за отваряне на червеева дупка във времето и пространството, теория, която се подкрепя от Общата теория на относителността на Айнщайн – отварянето на подобна дупка, ще изисква огромно количество тъмна енергия (вид енергия, засега по-скоро удивително и необяснено явление, което за първи път е наблюдавано в сръхнови звезди.) Второ, ако човек премине през дупка във времето и пространството, няма никаква причина той да остави потенциалната си енергия от това, което е можело да бъде. Да, звучи много поетично, но няма никакъв смисъл... дори за сериал, в който главният герои пътува във времето чрез полицейска кабинка.

Пак и пак

В този фантастичен роман (добре, това не е филм, но може да стане някой ден) на писателя Джак Фини, героят Саймън Морли се превръща в тестов обект в експеримент за пътуване във времето, провеждан от американските военни служби – нещо, което можем лесно да си представим, тъй като през 60-те и 70-те на миналия век военните са експериментирали... доста. Правили са опити с LSD и дали може да даде на хората физически суперсили, а и с химическо оръжие, известно като „гей бомба“, което трябвало да внуши на противниковите войници, че изведнъж, и то много агресивно, имат привличане един към друг.

В „Пак и пак“ правителството изпробва хипотезата, че ако могат да убедят човек, че е пътувал във времето, то той наистина ще може да пътува във времето. Морли е изолиран в обстановка, която наподобява Ню Йорк от 1882 г. Експериментът се оказва сполучлив и той наистина успява да пътува няколко пъти до 1882 г. и дори да промени някои събития. Като за роман идеята за самовнушение и самохипноза като средство за пътуване към миналото и обратно е много интересна. От научна гледна точка – не може да се каже нищо. Такова нещо е просто невъзможно.

Вижте останалите концепции на следващата страница.

Завръщане в бъдещето

В един от любимите ни филми от 80-те Док Браун превръща автомобил DeLorean в машина на времето. Това става възможно благодарение на специален променлив кондензатор (flux capacitor), през който преминават 1.21 гигавата електричество и който в крайна сметка ускорява автомобила до 140 км/ч.

„Завръщане в бъдещето“ заема спорно място в тази класация, тъй като променливият кондензатор, който прави пътуването възможно, не е обяснен на зрителите (освен с репликата на Марти Макфлай – Flux capacitor... fluxing, което е далеч от научно дефиниране на функциите му). Кондензаторът е устройство, което съхранява електричество чрез създаване на електрическо поле между две заредени, но недопиращи се метални плочки. Под „променлива“ се има предвид потокът от нещо през пространството и може да се отнася за време.

Повечето теории за пътуване във времето изискват специална машина, която да се движи с много висока скорост или специален двигател, или червеева дупка чрез която да се пресече времето и пространството. Корабът (превозното средство) изглежда, че трябва да се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината. В този ред на мисли защо DeLorean достига само до 140 км/ч (88 мили/ч)? Сценаристите са избрали числото 8, тъй като изглежда като символа за безкрайност, но всичко останало няма много голям смисъл.

Жената на пътешественика във времето

През 2003 г. в романтичния роман на Одри Нифнегър, който малко по-късно се превърна и във филм, жена на име Клер има сериозни затруднения с локализирането на своя съпруг, тъй като той... пътува във времето. Книгата е чудесна алегория за взаимоотношенията между хората и връзките от разстояние, но реално няма никакво научно обоснование за способностите на съпруга. Хенри, както е неговото име, спокойно прескача във времето (за негово съжаление, без да го желае или да може да го контролира) поради генетично заболяване, наречено chrono-impairment. Съвсем сигурно е, че когато учените открият начин да пътуват във времето, той няма да се крие в човешкото ДНК.

Супермен

Ето това е най-лошият пример за пътуване във времето – чрез летене на обратно около Земята. Във филма Супермен успява да върне времето назад, за да спаси Лоис Лейн от смъртта, и го прави по много интересен начин – започва да лети около Земята в обратна посока, с много голяма скорост, което обръща въртенето на нашата планета. По този начин се връща и времето назад.

Това е налудничаво поради няколко причини, но най-основната е, че въртенето на Земята няма нищо общо с времето. Но нека да си представим, че Супермен може да повлияе върху въртенето на нашата планета, което е със скорост 1600 км/ч на екватора. Ако Земята спре, дори не говорим за смяна на посоката, а само за стоп, всички обекти ще се засилят напред. Няма опцията, в която това да върне времето назад.

Сещате ли се за още подобни примери? Имате ли какво да допълните?