Група учени физици от Австралийския национален университет (ANU) създадоха система, способна да формира реверсивен лазерен, силов лъч, който може да оказва притеглящо или отблъскващо въздействие на предметите. И въпреки че между новата технология и технологията от фантастичните филми, където с помощта на подобен лъч може да се притегли цял космически кораб, съществува огромна разлика, учените все пак са успели да преместят чрез лазерен лъч сферични стъклени предмети с размер 1/5 от милиметъра на разстояние 20 см. Това е 20 пъти повече от всички досегашни опити с подобна цел.

 

Изследователите от ANU от доста време се занимават с технологии за създаването на оптични пинцети и силови лъчи, чрез които може да се преместват частици на сравнително големи разстояния с помощта на т.нар. оптични вихри. Последните се явяват източник на възникване на фотофоретични сили, появяващи се под въздействието на фотони светлина и карайки частиците да се местят от по-светлата към по-тъмната част на лазера.

Новата технология се различава от гореспоменатата, тъй като енергията на лазерния лъч нагрява в точките на контакта повърхността на стъклените частици. В точката на нагряване молекулите въздух също започват да се загряват и движат по-бързо, което от своя страна довежда до възникване на сила, задвижваща частиците в посока обратна на направлението на лъча. Променяйки интензитета, площта и поляризацията на лазерната светлина, изследователите могат да променят направлението и скоростта на движение на частиците, попаднали в силовия капан на лазерния лъч.

 

Чрез тези силови лъчи можем да съберем образци от различни замърсявания, да манипулираме обекти в опасна околна среда и да изпълняваме множество други действия. По принцип ефективността на нашата технология не се свежда до няколко метра“, обяснява доктор Владен Шведов, ръководител на групата учени. „За съжаление размерите на нашата лаборатория не позволяват да демонстрираме това.“

 

Постижението на учените от ANU не изглежда твърде впечатляващо, заради малките размери на предметите и малкото разстояние, на което биват премествани, но всъщност е огромна стъпка в търсенето на нови технологии за създаването на оптични силови лъчи, действащи на големи разстояния, възможността за създаването на които преди време бе само на теория.

Сега доказахме, че нашата идея е работоспособна, а по-нататък ни очаква или успех, или разочарование. Последното важи най-вече за онези, които очакват създаването на лъч, който може да притегли космически кораб с големината на Enterprise. За съжаление човечеството все още не притежава подобни лазери, нито източници на енергия, които биха могли да ги захранят.“