Антрополози от Европа и САЩ установиха, че изготвянето на остри камъни за обработка на убитите животни е главната причина за появата на речта у древните ни предшественици. Работата е там, че за масовото производство на тези каменни сечива на древните хоминиди им е било необходимо нещо повече от жестове. Обучаването на някого на този занаят е било далеч по-лесно, използвайки реч.
В центъра на вниманието на учените са се оказали предмети от периода на Oлдувайската култура. Тя е считана за най-примитивната култура за обработване на камък, възникнала преди около 2.7 милиона години. Представителите на тази култура просто са разделяли камъка наполовина, без да използват допълнителна обработка. Но дори тази примитивна техника изисквала определено майсторство. Масовото производство на тези камъни (този факт в момента е доказан) говори за съществуването на известна практика за изготвянето им.
Били проведени експерименти, участие в които са взели 180 студенти. Те били разделени на малки групи, целта на които била направата на олдувайски оръдия на труда. Полученият опит бил предаван по веригата на хората от дадената група. Едни студенти са могли да използват реч, другите са предавали информация само с помощта на жестове. Както можело да се очаква, дори примитивните форми на речта (думите „да“ и „не“) са позволили на обучаващите се да произвеждат доста по-бързо и ефективно сечивата. В този смисъл вербалната комуникация може да се разглежда като един вид еволюционно преимущество.
По-рано бе изяснено, че изпълнението на лингвистични задачи и създаването на примитивни вещи (например каменни сечива) активира едни и същи зони в мозъка на човека. Затова се смята, че речта се е появила именно тогава, когато е започнало изготвянето на предмети от камък.
Оръдия на Oлдувайската култура са създавали и австралопитеците, но според изследователите в началото на производството им не са използвани думи. Изготвянето на оръдия на труда от Ашелската култура (преди 1.76 милиона години) обаче е изисквало вече устойчива вербална комуникация.